fbpx

Забравя се другото най-велико, за всички българи, дело на стария цар

Цар Фердинанд във фелдмаршалска униформа, Снимка: Царство България въ цвѣтъ

„Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!” – краят на историческия манифест, с който на 22 септември 1908 г. Княз Фердинанд обявява Независимостта на Княжеството и поставя началото на Третото българско царство, а самият той вече се титулува Цар на българите.

Длъжен съм да засвидетелствам дълбокото си и най-искрено уважение към монархическата институция в България, не само поради морално-исторически, но и поради чисто лични причини, независимо, че Н.В. Цар Фердинанд Български е обвиняван от историческата наука в много грехове – от „насилственото“ и „безхаберно“ предизвикване на две национални катастрофи за България, до гнусното и позорно убийство в центъра на София (където днес се намира сградата на НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“) на един най-великите мъже на България, политическият гений Стефан Стайболов, докарал младият австрийски благородник Фердинанд в новопрохождащото княжество България.

22 септември, 1908 г. е акт, безспорно реализиран и случил се през личната амбиция на княз Фердинанд да стане цар. И все пак се забравя (всъщност, малко (ако) се познава) неговото друго най-велико, за всички българи, дело – да поиска от Адолф Хитлер „житницата на България“ – Южна Добруджа – отново да бъда върната от Кралство Румъния в пределите на Царство България.

И макар това писмо да няма практическа роля за връщането на Южна Добруджа в България с оглед благоприятния за България развой на войната към онзи момент, то може да бъде разглеждано като лично застъпничество на стария цар за българската кауза.

Ето и пълният текст на „историческата просба“ на Н.В. Цар Фердинанд Български до Фюрерът на Третия Райх Адолф Хитлер, чието съдържание е публикувано в книгата „От поручик до генерал. Спомени“ на Васил Бойдев:

„Кобург,

07 юлий 1940 г.

Ваше Превъзходителство,

Ще разберете с какво въодушевление аз като бивш глава на една страна, която с непоколебима вярност се е сражавала през Световната война на страната на съюзната германска армия, и най-вече в качеството си на пруски генерал-фелдмаршал съм следил полета на германския въоръжен народ под гениалното водачество на Ваше Превъзходителство.

С неописуемо задоволство преживях поражението и наказанието на държавите от бившата Антанта, които са били винаги мои смъртни политически врагове и които са донесли толкова нещастия и бедствия на света, особено на малката България. Изказвам на Ваше Превъзходителство моите искрени и най-горещи сърдечни пожелания за невижданите и небивалите в историята дела и успехи на Нашето политическо и военно водачество!

Постигнатите победи, които откриват пътя за мирни договори, ми дават повод да поднеса на Ваше Превъзходителство следните мои мисли за благожелателно проучване. Придобиването на Добруджа бе една от най-важните военни цели на България още през времето на Световната война (Първата – б. р.). Въпреки нейното чисто българско население, Добруджа беше откъсната пак от България по непонятни съображения.

Ще бъде напълно в интереса на традиционните приятелски отношения между България и Германия и в съгласие с национално-политическите идеи на Ваше Превъзходителство, ако тая загубена част от българското тяло бъде върната на България именно от германска ръка, а не от ръката на друга страна, която се стреми да впрегне България в своята кола чрез такова предложение.

Не е нужно да посочвам тук какви последствия за по-нататъшното развитие на Балканите може да има разрешението на този въпрос по един или друг начин. Едно справедливо уреждане на добруджанския въпрос в тоя момент би могло да бъде в същото време едно лично и морално удовлетворение и едно потвърждение и оправдание на моята тогавашна политика.

От гледище на тогавашното положение на България като център на Балканите в интерес най-вече на сигурността на германския път към изток ще бъде, ако бъдат засилени позициите на България, като й се върнат загубените български области и излаза на Бяло море.

От името на храбрите български войници под моето командване, паднали в Световната война, и от името на тъй тежко пострадалия тогава български народ, който ме счита за единствен виновник за тогавашната катастрофа и за последствията от нея, моля да бъде премахната неправдата, причинена тогава на България от Съглашението!

С искрена вярност – Фердинанд“

Отговорът на Хитлер пристига в Кобург около месец по-късно, преди самото начало на преговорите в Крайова:

„Главна квартира на фюрера – 02.08.1940 г.

До Негово Величество

Цар Фердинанд Български, Кобург,

Августов палат

Ваше Величество,

Много приятелски думи, с които Ваше Величество сте споменали германските успехи, ме радват искрено. Моля Ви поради това приемете моите горещи благодарности.

За другото съдържание на двете писма на Ваше Величество от 7 юлий т. г. длъжен съм да кажа, че аз винаги съм гледал с особени симпатии на българските ревизионистични претенции. Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване.

На Ваше Величество твърде предан,

Адолф Хитлер“

Тихомир Илчев, Facebook

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)