fbpx

Великобритания отново ще похлопа на вратата на ЕС

В утрото на 23 юни 2016 година реших да наруша моя ежедневен ритуал да следя неотлъчно новинарския поток – ритуал, който иначе изпълнявам с упоритостта на наркоман. Така отидох на работа в блажено неведение за онова, което се беше случило.

Бях приготвил два коментара за публикуване. Единият – в случай на крайно невероятния сценарий, че британците са избрали да напуснат Европейския съюз, а другият за, както смятах тогава, напълно сигурното ни оставане в общността.

По принцип избягвам крайностите и не обичам лекомислено да използвам думи от сорта на „шок“, но действително изпаднах точно в такова състояние, когато влязох в редакцията и научих новината за изхода от британския референдум. Германските ми колеги после ми казваха, че съм изглеждал така, сякаш съм видял призрак.

Оттогава изминаха три и половина години, в които призракът на Брекзита придоби съвсем реални очертания. Дълго време продължавах да тая наивната надежда, че страната ще се осъзнае и ще премисли решението си. Докато мои приятели и колеги кандидатстваха за германско гражданство, аз отлагах решението си до последния момент.

Това пише в текст за „Дойче веле“ Робърт Мъдж.

Империята отвръща на удара

Аз, естествено, признавам резултата от едно демократично гласуване, но все още отказвам да приема начина, по който стигнахме дотук – това си беше заговор, изтъкан от недоразумения, лъжи и дезинформации.

Мнозина допуснаха да бъдат омаяни от егоцентрици като Дейвид Камерън или Борис Джонсън, които проправиха пътя за Брекзита. Мнозина в страната явно изпитват носталгия по една отдавна съществувала империя. Твърдението, че нация, която едно време е държала в подчинение огромна колониална империя, сега трябвало да се освободи от оковите на Европейския съюз, е направо налудничаво. Всички европейски правила и регулации, които сега са толкова презирани от управляващите в Лондон, са в една или друга степен създадени и от самите британски представители. А когато някое общо решение не им допадаше, те чисто и просто прокарваха някакво изключение. За никоя друга европейска страна не са били правени толкова много отстъпки и изключения.

Европейският съюз не е съвършен. Но е чисто безумие да се вярва, че когато остане сама, Великобритания ще успее да сключи по-добри сделки със страните-членки на ЕС и с останалите глобални играчи. Досега Великобритания е подписала подобни договори само с държави от сорта на Лихтенщайн, Фарьорските острови, Грузия и Ливан. Не бих искал това да се тълкува като липса на уважение към тези страни, но те все пак няма как да бъдат причислени към големите икономически субекти. В Лондон обаче явно все още смятат, че повод за паника няма. Министърът на търговията Лиъм Фокс обяви, че имал готов списък с 40 сделки, които щели да бъдат подписани на секундата, в която Брекзитът стане факт. Но къде го този мистериозен списък?

Пък и колко ли привлекателна за външни инвеститори може да бъде държава, чиито основни индустрии  и услуги направо агонизират в резултат от Брекзита? Не е трудно да се разбере защо водещи автомобилостроители закриват фабриките си на Острова и ги прехвърлят в континентална Европа, а големите финансови играчи се изнасят към Париж и Амстердам. Да не говорим какво изтичане на мозъци ще настъпи, след като европейските граждани, които работеха в сферата на науката и образованието, си опаковат куфарите и напуснат.

In vino veritas?

Но, не се плашете, има надежда. Министърът на Брекзита Стив Баркли – един от онези членове на правителството, чийто живот явно преминава в някаква паралелна реалност, наскоро забеляза, че 99% от виното, консумирано в Обединеното кралство, е вносно. Когато Великобритания напуснела ЕС, този „основен сектор“ щял направо да процъфти. Наистина го каза, не си съчинявам! Но дали Баркли и за секунда се е замислял защо се внася толкова много вино? А откога британското винопроизводство се смята за „основен сектор“?

И това далеч не е всичко. Британската евродепутатка и привърженичка на Брекзита Джун Мъмъри наскоро се оплака в Туитър, че след като напусне ЕС, Великобритания вече няма да има свои представители в Брюксел, които да участват в определянето на риболовната политика. Какво прозрение само! Дано Борис Джонсън да е запазил няколко херинги в камерата за дълбоко замразяване…

След Брекзита Великобритания ще бъде едно пречупено и разединено кралство. Географски тя винаги е била отделена от континентална Европа. Тази дистанция сега ще се усеща вече все по-осезаемо и политически, и икономически, и социално.

Може и да не съм вече съвсем млад, когато това се случи, но съм сигурен, че през следващите 20 години Великобритания ще похлопа отново на вратата в Брюксел с молба да бъде приета обратно. Само че условията тогава ще са далеч по-лоши от онези, от които тя се облагодетелстваше в продължение на дълги години.

Автор: Робърт Мъдж
Източник: „Дойче веле“ 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)