fbpx

Животът на едно малко момиче се променя завинаги на 8 юни 1972 година. Ким Фук е едва на 9 години, когато над нейното село във Виетнам е извършена напалмова атака. 

От този ден нататък целият свят научава за Ким. Причината е една фотография, която показва голото, ужасено и бягащо дете. Снимката е кръстена „Ужасът на войната“ и е дело на фотографа Ник Ут. С нея той печели наградата „Пулицър“ и се превръща в легенда. 

След като заснема фотографията, Ут води Ким и останалите ранени деца в болница в Сайгон. Момичето е с тежки изгаряния, но успява да оцелее. По-късно комунистическият режим във Виетнам използва Ким като пропаганден символ. Тя обаче успява да избяга през 1992 г. заедно със своя съпруг. Двамата получават политическо убежище в Канада. 

Ето какво споделя днес Ким за болката и прошката в документална поредица на cbc.

Нейният разказ започва от атаката с напалм:

„Видях самолета, беше толкова шумно, толкова близо. Изведнъж огънят беше навсякъде около мен. Той изгори дрехите ми. Видях, че ръката ми е изгорена. Помислих си: О, Боже, ако се изгоря, хората ще ме виждат по различен начин“.

Тогава тя още не го осъзнава, но днес споделя:

„На 9 години аз се превърнах в жертва на войната“.

В началото младото момиче е засрамено от снимката и не иска да я вижда:

„Изобщо не харесах тази снимка. Помислих си – защо ме е снимал, когато съм в агония, гола и толкова грозна. Мечтаех си снимката да не беше правена“. 

Преминах през 17 операции. Трябваше да се справям с болката всеки ден. Сравнявах белезите си с биволска кожа. И понеже кожата ми нямаше никакви пори, не можех да се потя. Това ме караше да се чувствам толкова изморена… Бях изпълнена с омраза, огорчение и гняв“.

(Порасналата Ким и фотографа Ник Ут)

Ким е травматизирана и не спира да си задава един и същи въпрос: 

„Защо аз? Защо това се случи на мен?“

Болката – физическа и психическа, започва да ѝ повлиява:

„През 1982 г. исках да отнема живота си, защото си мислех, че след като умра, няма да има повече страдание, няма да има повече болка. Най-накрая аз открих Новия завет в библиотека в Сайгон. На Коледа през 1982 г. аз приех християнството. Вярата ми помогна много. След като имах вяра, списъкът ми с врагове се превърна в молитвен списък“. 

„Осъзнах следното: Ким, ти се молиш за своите врагове, значи наистина изпитваш любов. Прошката освободи сърцето ми. Простих на всички, които ми причиниха страдание. Дори на пилота, на командира, на хората, които ме контролираха…“

„Когато станах майка, имах цялото време, за да се грижа за моето бебе. Когато то порасна, му обясних защо мама има белези. Трябваше да му покажа моята снимка. Той докосна ръката ми и попита: „Мамо, боли ли?“ и ме целуна там“.

Ким получава канадско гражданство през 1997 г. и основава фондацията „Ким Фук“, която помага на травматизирани от войни деца. Тя много добре разбира какво са преживели те – не само физическата болка, но и травмите и кошмарите.

„Аз помагам на деца, строя училища, болници, домове за сираци… Сега работя, не защото това е мое задължение, не защото е моя мисия, а защото обичам“. 

На въпрос какво вижда, когато гледа това момиче на снимката, тя отговаря:

„Сега мога да погледна снимката. Толкова съм благодарна“.  

Източник: vesti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)