fbpx

“Тоталитаризмът, който вилнее днес, смята, че 2+2=5”

“Тоталитарната държава се стреми да дефинира и контролира реалността, т.е. да решава какво е истина вместо вас.
Аз наричам този ляв тоталитаризъм “мек тоталитаризъм” (soft totalitarisme), защото това е благ тоталитаризъм, който обещава да утоли вътрешната жажда, да се бори и защитава едно по-справедливо общество, което да освободи и защити историческите жертви на потисничеството. Той се кичи с накитите на любезността, докато демонизира дисидентите, за да щади чувствата на “жертвите” и да постигне “социална справедливост””.

Род Дреер е американски журналист и писател, един от основните автори на американското списание The American Conservative.  Той е автор на книгата «The Benedict Option – A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation» (“Бенедиктинската опция – стратегия за християните в постхристиянска нация”), постигнала голям успех в САЩ. Последната му книга е Live Not by Lies: A Manual for Christian Dissidents (Да живеем без лъжи: наръчник за християнски дисиденти, 2020 г.).

– В книгата си “Да живеем без лъжи” изобличавате настъплението на нова потисническа идеология. Какъв е този “мек тоталитаризъм”, който вилнее на Запад?

– За да проумеем пълната заплаха от тоталитаризма, е важно да разберем какво го отличава от обикновения авторитазиръм. Авторитаризъм има, когато държавата има монопол върху политическия контрол, това е случаят на диктатурата. Тоталитарното общество се стреми от своя страна да трансформира предишните традиции и институции, за да контролира всички техни аспекти. Така че тоталитарната държава е държава, която се стреми да дефинира и контролира реалността, т.е. да решава какво е истина вместо вас.

В съветската епоха тоталитаризмът налагаше любов към партията и спазване на нейните изисквания. Днес тоталитаризмът изисква преданост към съвкупност от прогресистки убеждения, несъвместими с всякаква логика. Комунистите не се противопоставяха например на истини, като 2+2=4; тоталитаризмът, който вилнее днес, смята, че реалността е само в ума, така че могат да приемат, че 2+2=5.

Аз наричам този ляв тоталитаризъм “мек тоталитаризъм” (soft totalitarisme), защото това е благ тоталитаризъм, който обещава да утоли вътрешната жажда, да се бори и защитава едно по-справедливо общество, което да освободи и защити историческите жертви на потисничеството. Той се кичи с накитите на любезността, докато демонизира дисидентите, за да щади чувствата на “жертвите” и да постигне “социална справедливост”. Съвременният култ към социалната справедливост определя членовете на някои социални групи като агресори, после ги превръща в изкупителни жертви и обявава, че тяхното премахване е въпрос на справедливост. Така “воините за социална справедливост”, по-известни със съкращението SJW, първоначално водени от искрено чувство на състрадание и автентична либерална мисъл, накрая изоставят всякакъв либерализъм и възприемат агресивна и наказателна политика, която прилича на болшевизма.

– Не е ли прекалено да се говори за тоталитаризъм днес? Никой не е изпратен в ГУЛАГ…

– Ако толкова лесно се пренебрегва настъплението на тоталитаризма, често то е защото ни е трудно да разберем как функционира той. Много консерватори днес не могат да проумеят сериозността на тази заплаха, отхвърляйки я с думата “политическа коректност”. Разбира се, този термин е неодобрителен, но малко отживял, за да обозначи това, което наричаме wokisme (“будност”).

Заплахата на тази нова идеология тегне над всички нас. Днес тези, които не се придържат към “будната” партийна линия, могат да се окажат с разрушен бизнес, кариера, репутация. Те са изключени от публичната сфера, заклеймени, дори демонизирани като расисти, сексисти, хомофоби и т.н. Това може да има различни проявления, сред които “културата на отмяната” (cancel culture). Ако не сте съгласни с възгледа за антирасизма в САЩ, вие сте социално обвинени. Ако не приемате трансджендър идеологията, ви отстраняват от институциите. Така че, разбира се, няма ГУЛАГ, няма тайна полиция, но това наистина е тоталитаризъм, защото, за да съхраните социалния си живот, трябва да премълчавате несъгласието си с наложената идеология.

Това, което се случва в САЩ, може да се случи и във Франция. Виждаме как тази идеология напредва, защото най-радикалните преминават в институциите. Тази духовна власт се материализира в държавните и частни институции, в бизнеса, университетските среди и медиите.

– Как възниква този тоталитаризъм?

– Този тоталитаризъм е по-лукав, тъй като не е определен официално като зло. В съветския тоталитаризъм правилното слово идваше от държавата, днес този тоталитаризъм покълва в нашите либерални демокрации, поради коeто се движим в мъгла. “Будността” (wokisme) използва декадентското предпочитание на личните удоволствияна от модерния човек, вместо на велики принципи, сред които политическите свободи. Народът няма да окаже никаква съпротива на мекия тоталитаризъм, който ще дойде (когато не го подкрепя открито), не защото се страхува, че ще бъде подложен на жестоки наказания, а защото ще бъде повече или по-малко доволен от своя хедонистичен комфорт.

Рене Жирар казваше още преди 20 години, че загрижеността за жертвата прилича на фанатизма: “Непрекъснатото наддаване превръща загрижеността за жертвите в тоталитарна повеля, постоянна инквизиция”. Дотук я докарахме! В “будната” визия всички наши чувства и желания трябва да бъдат приети…

– Каква е ролята на капитализма за неговата поява?

– Капитализмът има съществена роля за неговата поява, тъй като в капиталистическата визия това, което желаем, представлява нашата идентичност; няма съществуване извън нашите желания. Върховното благо за либералния капитализъм е изборът (самият факт да избираш, не между различни неща). Има цяло поколение, което смята, че всичко, което ограничава избора му, е проблематично само по себе си. Капитализмът е най-мощният агент на трансформацията, защото обединява прогресистката идеология с ударната сила на консуматорството и парите.

– Някои изобличават “здравната диктатура”, заради мерките, лишаващи от свобода, свързани с коронавируса. Трябва ли да се страхуваме все още от държавата?

– Хората са свикнали да бъдат наблюдавани от ГАФА, те вече не се страхуват от Биг Брадър. В антиутопията на Оруел “1984”, държавата е инсталирала “телеекрани” в домовете на гражданите, за да не изпуска нищо от всекидневния им живот. Днес инсталираме тонколони в собствения си хол…

Шошана Зубоф, бивш професор в Харвардското бизнес училище, използва термина “надзорен капитализъм”. В книгата си “Епохата на надзорния капитализъм”, издадена през 2020 г., тя описва нова форма на капитализъм, създадена от Google и усъвършенствана от Amazon и Facebook. Този капитализъм събира личните данни на хората и ги анализира чрез сложни алгоритми, за да прогнозира поведението им. Целта, естествено, е да представят продукти и услуги, съобразени с индивидуалните предпочитания. На пръв поглед, просто насочване на рекламите. В действителност, господарите на данните вече не се задоволяват да открият какво харесвате: те се стремят активно да ви накарат да харесате това, което искат да харесвате, без да бъдат открити малките им манипулации. Хората, чийто живот капиталистите на надзора колонизират по този начин, никога да са им дали и най-малкото формално или неформално разрешение, и до ден-днешен нямат никакъв начин да се измъкнат от капана им. Най-голямата заплаха днес идва от тази устойчивост на всемогъществото на цифровите гиганти.

– Улесни ли християнството прогресистките идеи със своя есхатологичен възглед и социалната си доктрина?

– Християнската религия вярва в прогреса. Тя се противопоставя на цикличния възглед за историята и смята, че историята се движи в определена посока, от сътворението до окончателното изкупление. За християните това изкупление ще дойде след Апокалипсиса и Страшния съд, където ще възтържествува Божията справедливост. Днешният прогресизъм, датиращ от ХVIII век, е секуларизирал християнското очакване, замествайки вярата в Бог с вярата в човека,  науката и технологията. Християните обаче не вярват, че може да настъпи прогрес, ако е отделен от Бог. И ако изразът “социална справедливост” отдавна се свързва с християнството, в частност с католицизма, католическата социална доктрина до голяма степен се основава на учението на Христос, особено за значението на милосърдието и състраданието към бедните и отритнатите. Има противоречие при “будните”, тъй като те не са способни на състрадание към онези, които не са съгласни с тях. Точно обратното, именно скъсвайки с нашите християнски корени, се появиха тоталитаризмите, които разобличаваме. В “Поробеният разум” Чеслав Милош обясняваше, че комунистическата идеология е запълвала празнина, отворила се в живота на интелектуалците в началото на ХХ век, като повечето от тях са престанали да вярват в религията. Днешният ляв тоталитаризъм отново твърди, че утолява вътрешна жажда.

– “Западните християни не са толкова различни от невярващите”, пишете вие. Участваше ли Католическата църква в култивирането на лъжата, защитавайки това, което наричате “терапевтичен дух”?

– Мащабната съпротива на християните срещу антикултурата се оказа безплодна и вероятно ще остане такава задълго. Защо? Защото терапевтичният дух до голяма степен е завладявал нашите църкви, дори в т. нар. консервативни течения. Терапевтиката се състои в общото вярване, че Бог съществува и единственото нещо, което изисква от нас, е да бъдем мили и щастливи. Много малко съвременни християни са готови да страдат заради вярата си, защото терапевтичното общество, което ги е формирало, не допуска никаква отстъпка пред страданието, до такава степен, че идеята да го понасяме в името на истината, вече изглежда нелепа. Този сантиментализъм ще доведе до ГУЛАГ.

– Не говорите за исляма в книгата си – това ли е единствената религия днес, която може да се изправи срещу този терапевтичен дух?

– Мюсюлманите в САЩ са жертви на същия този терапевтичен дух. Те самите не успяват да спрат експанзията на радикалния ислям, който покварява собствената им религия. Но не можеш да пребориш една смъртоносна идеология с празнота. Ето защо нито християнството, нито терапевтичният дух знаят как да отговорят на проблема с радикалния ислям. Християните фундаменталисти правят същата грешка, тъй като не формулират нищо положително, те просто застават срещу света. Това е грешка, християните трябва да засвидетелстват вярата си. През 1968 г. Бенедикт ХVI бе предрекъл, че Църквата ще бъде сведена до малка група истински вярващи и че ще трябва да тръгне почти от нулата. Дотук я докарахме и толкова по-добре, като малка група, тя ще трябва много по-често да разчита на инициативата на своите членове.

– Как могат християните да се изправят като крепостна стена срещу този нов тоталитаризъм?

– Християните, за разлика от тези, които не вярват, имат надежда. За християните Божията любов ни дава увереност, тя няма нищо общо с блажения оптимизъм. Изпитвам голямо съжаление към онези, които не могат да намерят тази устойчивост, тяхното страдание е без изкупление. Значението на истинската християнска вяра се крие в тази способност за устойчивост, защото любовта, както пише св. Павел, изтърпява всичко. Християните, дори и да са малцинство и самотни, трябва да бъдат светлина за човечеството. И в тази голяма тъмнина, която ще обхване света, мнозина ще бъдат привлечени от светлината./Азилиз Льо Кор, “Фигаро”

 Превод от френски: Галя Дачкова

 Източник: glasove.com

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)