fbpx

Смъртта на Моцарт

Волфганг Амадеус Моцарт', худ. Барбара Крафт, 1819. Източник: Wikimedia Commons

Животът на най-гениалния сред композиторите, не само в класическата музика, но и въобще в музикалното изкуство, Йохан Хризостом Волфганг Амадеус, „божественият“ Моцарт, винаги е бил обвит в различни мистерии. Безспорно най-популярната от тях витае около смъртта му и до днес – стотици години, след като геният е бил погребан в общ гроб.

„Отровителят“ Салиери

Първият писмен източнк, който „скарва“ Моцарт и италианеца Антонио Салиери – придворен композитор и диригент на италианската опера във Виена и придворен капелмайстор при трима императори (от 1788 г. до 1824 г.), е първата официална биография на Моцарт, издадена от вдовицата му Констанца, с помощта на втория ѝ съпруг – датския дипломат Георг Николаус фон Нисен (с чието име се свързва една от конспиративните теории за смъртта на Моцарт, за която ще разкажа след малко). Тя изпитва открита неприязън към Салиери и във въпросната биография се изказва не особено ласкаво за продворния капелмайстор.

Друг източник, който налива масло в огъня на „враждата“ между двамата композитори е Бетовен, който в свое писмо свидетелства, че в моменти на нервен срив Салиери не веднъж се е обвинявал за трагичната съдба на Моцарт.

През 1997 г. в Милано е гледано съдебно дело, в което Салиери е абсолютно оневинен за приписваната му съпричастност в убийството на Моцарт. Историци и изследователи вече дори лансират идеята, че Моцарт е отровен от жена си и любовника ѝ, както и от недоучилите лекари, грижили се за композитора.

Пушкин, Римски-Корсаков, Шафър, Форман

През 1830 г. асът на руската поезия Александър Сергеевич Пушкин публикува кратка пиеса, наречена „Моцарт и Салиери“, в която последният убива първия на сцената.

Пиесата впоследствие е поставена като опера от композитора Николай Римски-Корсаков и оттогава не е спряла да вълнува творческото въображение на мнозина.

Вдъхновен от Пушкин, Питър Шафър взема този зловещ виц за отправна точка за това, което Саймън Калоу – актьорът, който пръв е играл Моцарт на театрална сцена – описва като „мащабна медитация върху връзката между гения и таланта“.

Милош Форман е сред публиката на първата предпремиера на постановката с Калоу (и Пол Скофийлд в ролята на Салиери) в лондонския Национален театър през 1979 година. Ефектът от пиесата е толкова силен, че той незабавно се обръща към агента на Шафър по време на първия антракт и оповестява, че трябва да направи филм по нея.

Шафър винаги е твърдял, че е желал да напише ефектна пиеса, независимо от историческата точност, описвайки творбата си като „фантазия по темата за Моцарт и Салиери“.

„Очевидно „Амадеус“ на театрална сцена никога не е замислян като документална биография на композитора“, признава той „и филмът дори още по-малко се стреми да бъде това“.

Изобретателно, той заобикаля проблема, като кара Салиери, на този етап стар, нелечимо болен и класически ненадежден разказвач, да ни споделя всичко – още от самото начало, когато прошепва драматично в една нощ през 1823-та:

„Прости ми, Моцарт, аз те убих“ (Моцарт е умрял мистериозно като бедняк през 1791).

Конспирациите

Според една от афишираните конспирации за смъртта на Моцарт, той е бил отровен от своите „братя“ масони, защото във феноменалната си опера „Вълшебната флейата“ е разкрил тайни на „свободните зидари“.

Критиците на тази теория обаче изтъкват нейната несъстятелност, тъй като Моцарт е бил автор на музиката, а не на либретото на операта. Неговият автор Емануел Шиканедер пък надживява приятеля си Моцарт с 20 години.

С масоните се свързва и теорията, че Моцарт е бил наказан от тях с изгнание, по неизвестни причини. Той инсценирал смъртта си и заминал за Италия, където живял до края на дните си. Моцарт обаче продължавал да пише гениалната си музика – без чернови и поправки (непосилно дори за титани като Бах, Хайдн и Бетовен), сякаш диктувана му отгоре, която била издавана от Джоакино Росини.

Има още една теория, твърдяща, че Моцарт е инсценирал смъртта си, но заради дългове, които бил натрупал. След което той заминал за Италия, където чува за известния датски дипломат Георг Нисен, връща се под негово име във Виена и отново се жени за съпругата си Констанца.

Има и версия, че най-гениалният сред композиторите е страдал от чернодробно заболяване.

Според други изследователи пък Моцарт е имал черепно-мозъчна травма, от която не се е възстановил никога и която е причина за ранната му смърт.

Една от най-любопитните теории обаче е, че като свръхдаровит талант Моцарт – който започва да се занимава с музика едва на 3-годишна възраст, да композира на 5 години, а на 12 пише първата си опера „Мнимата простота“ – се е развивал много по-бързо от „обикновените“ хора и в момента на смъртта си (когато е бил само на 35 години), тялото му всъщност вече е било тяло на старец.

Тихомир ИЛЧЕВ за КРЕЧЕТАЛО

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)