fbpx

„Познавам хора, които имат самомнение, че са християни, но не могат да си представят да жертват своята – не мога да я нарека любов, а по-скоро привързаност към своите земни родители в името на любовта към Божествената Истина“

Познавам хора, които имат самомнение, че са християни, но не могат да си представят да жертват своята – не мога да я нарека любов, защото любовта е осъзнаване към Първоизточника на Живота, а по-скоро рефлекс на привързаност (граничещ с инат) към своите земни родители в името на любовта към Божествената Истина.

Такива хора, разбира се, не могат да бъдат наречени християни.

Пример за истинска любов към Христос е една от най-великите християнски светици и майки св. София, която устоява в Истината, докато убиват трите ѝ дъщери пред очите ѝ, именно заради любовта си към Бог.

Това, естествено, не е посилно за всяко сърце – майчино, бащино или синовно.

Тук просиява и величието на св. София, защото Творецът прекрасно познава слабостите в сърцата на Своите творения и едва ли би осъдил тежко една майка, която не би понесла да е свидетел на смъртта на собствените си деца. Още повече, когато е в нейна власт да им я спести.

Както е в случая със Соломоновия съд: „Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него. И едната жена каза: о, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща; на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата. През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него, и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди; сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила. Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя й казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя. Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият. И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч. И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата. И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата й вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте й това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете. И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка. И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд“ (III Цар. 3:16-28).

Христос казва: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Мат. 10:34-37).

И действително безпогрешният „кантар“ на Божията правда разсича като меч истината от лъжата. Отделя доброто от злото.

Защото, ако родителите (или децата) не следват Христос как децата (или родителите), които са следовници на Истината да останат с тях?

Как истината и лъжата да съжителстват в едно?

Тихомир Илчев, Facebook

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)