fbpx

ПАНТЕОН НА ПОЗОРА: Предателството и смъртта на Ангел Кънчев

Тази версия за предателството на Ангел Каравелов натрапва още на 11 февруари в “Свобода” – странно как е получил в Букурещ тези сведения за това – какво мислела полицията и какво се е говорело в Русе, та да може и да го отпечата на 11 февруари?

Кадър от "Записки по българските въстания", 1976 г.

Убийството на русенския словослагател на в. “Свобода” Стоян Пенев, смъртта на Костаки Симеонов и предателството на Ангел Кънчев

“Коя невидима ръка и защо отне живота
на един млад българин от Русе,
бивши словослагател на “Свобода”?
Мистер!!! Историята чака осветление…”

Ат. Андреев

Около това убийство след Освобождението възникват спорове. Някой обвиняват Каравелов като подбудител за убийството на Стоян Пенев и на Ангел Кънчев.

Версията на Никола Обретенов

Никола Обретенов пише, че Стоян Пенев, словослагателят в печатницата на Каравелов в Букурещ, бил предател. Пенев дошъл (около 15 февруари 1872 г.) в Русе, взел от валията 50 лири за изпълнението на някаква шпионска мисия в Сливен и се “похвалил” на техен приятел, че знае кои са дописниците на Каравелов и можел да ги качи на въжето. Затова се взело решение Пенев да бъде убит от “членовете на комитета “Георги Икономов, Ради Иванов, Тома Кърджиев и от него.

Причината:

“препятствията, които се предвидиха от дохождането в града ни на познато едно лице, което по подлото си поведение туря в опасност народното дело.” (15 февр.1872 г.)

За какво народно дело става дума? В Русе нищо не се е правило по това време, групата на Обретенов не е писала дописки в “Свобода”, комитетът имал само няколко сбирки и още не работи, членовете му нямат никаква връзка с Левски или информация за “делото”. Тогава? Пенев с нищо не е могъл да застраши Обретенов и “комитета”, освен ако този комитет се е занимавал с дейност, която не е “народна”, а анти-народна.

“Познато едно лице”

Кое е това лице, което е дошло в Русе, застрашавайки хората от “комитета” или техните по-висши ръководители? Познавал ли е Обретенов Пенев? И пред кого се е “похвалил” словослагателят преди изпълнението на “тайната” си мисия в Сливен? Лицето не може да е Пенев.

Самият Ангел Кънчев би могъл да бъде това “познато лице”. Имал ли е сведения Кънчев за “народната” или “анти-народна” дейност на Обретенов?

За “народната” дейност той е нямал сведения.

“В града имаше много лица, посветени в делото, но Ангел не ги познаваше.” – обяснява Обретенов.

Ако присъда е изпълнена на 16 февруари, къде е бил Кънчев тогава? Ако Кънчев е бил в Русе, трябвало е да му кажат за решението – той е от БРЦК. И ако е присъствувал на събранията през януари и февруари, като заместник на Левски е трябвало да знае колко и кои са членовете на комитета. Ангел Кънчев, заместникът на Левски, който им бил помогнал да се учредят и бил на техни сбирки, получавайки комитетски пари срещу разписка, не знаел кои били в комитета и към кого да се обърне за фалшиво тескере, преди да го разстрелят?

Кои са тогава лицата, след като в протоколите на “комитета” до този момент те са само пет?

Обретенов, Ради Иванов, Тома Кърджиев, Захари Стоянов и Георги Икономов са масони, рекрутирани от Иван Ведър, който е бил турски шпионин и масон от английска ложа с висок ранг. Според някои изследователи Ангел Кънчев бил масон, вероятно до момента, в който започнал да работи за Левски и за България.

Смъртта на Ангел Кънчев е “Vendeta”

Знаейки за идването на Стоят Пенев, групата решава да ликвидира словослагателя заради нещо, което не е било угодно на Каравелoв и на Обретенов, и идвайки в Русе, (за уведомяване на Кънчев за опасността?), е трябвало да бъде убит, а за убиец да бъде набеден пред турската полиция Кънчев, нищо не подозиращ? И с един удар да се ликвидират и Кънчев, и Пенев? Обретенов, макар да не е имал правото, се е мъчил да добие сведения за Левски от Кънчев в писмата си, и единствено той е могъл да го предаде или обвини пред властите. А ако на практика има и едно убийство на словослагател от Букурещ, който е знаел, че Кънчев бил дописник на вестника – това за турската полиция е мотив за убийство. Убиецът с “мотив” е Кънчев, убил Пенев, за да не го издаде.

Тази версия за предателството на Ангел Кънев Каравелов натрапва още на 11 февруари в “Свобода” – странно как е получил в Букурещ тези сведения за това – какво мислела полицията и какво се е говорело в Русе, та да може и да го отпечата на 11 февруари?

Обретенов свързва смъртта с Никола Българов от Шумен, който издал Кънчев за комитетски пари, които останали у него от комитета на Левски през 1869 г. А Захари Стоянов твърди, че Ангел имал списък на всички комитетски дейци (според Обретенов – без тези от Русе !?!), и за да не ги издаде, се самоубива.

Съвпадения

На мястото на (само)убийството имало, според Захари Стоянов, който присъствал “случайно”, няколко европейски консули, високи чиновници, между които Делвер паша, който питал присъствуващите – не познава ли някой тоя човек?

Убийството на Кънчев съвпада с една масонска сбирка на високо ниво в Русе на 4 – 5 март 1872 г. в къщата на Димитър Ненчев, във връзка с решаването на черковния въпрос. В деня на погребението на Ангел Кънчев – 6 март, русенската делегация от “братята” П. К. Арнаудов (който на 3 март пътува с Кънчев от Бяла до Русе), Ив. А. Попов, Д. Ненчев, П. Д. Ганевич, Хр. Г. Данов ( чрез книжарнацата на когото е издаден фалшивият билет) и Стоил Попов (таен верен приятел на цариградчани) заминават за Видин. Антим I, минава от Видин през Русе на път за Цариград на 12 март. Със сигурност на 6 март е арестуван Димитър Енчев, а Кънчев “се самоубива” на 5 март. Костаки Симеонов се поминал на 7 март, а Стоян Пенев е убит на 1 март.

Решението за “Vendeta” :

Лицето “да се изтреби час по-скоро, ако и без знанието на Ц.Б.Р.К.”

Парите

“Познатият агент Кънчев” дошъл в Русе на 11 януари, “когато му броиха” 1000 гроша, и после бил пак в града на 11 февруари, “когато му броихме 2 лири турски, срещу които ни даде формални разписки”, пише Обретенов.

“Познатото лице” или “познатият агент” Кънчев един път “взема” 1000 гр. и втори път те “му дали” 2 лири турски. Парите ли са причината за убийството му?

Захари Стоянов пише, че някой бил “обрал” крадените им пари, и че щели да убият взелият парите, ако знаят кой е.

Тайната полиция в Русе

Захари Стоянов споделя, че русенския комитет имал функциите на тайна полиция, отговорна за борбата с “предателите”. За същата функция на същия русенски комитет пише и Стоян Заимов.

Но такъв комитет на В.Р.Ц.К., в мрежата на Левски в Русе, няма.

Както тримата летописци, така и членовете, споменати до тук в протоколите, са били масони. И единствено от тях имаме сведения, че те са комитета на Б.Р.Ц.К. в Русе в този период.

Едно е ясно:

Убийствата имат връзка с дописници на Каравелов от Русе, или с Ангел Кънчев, изпратен с неприятна и опасна за Каравелов мисия, който въпреки предупрежденията за провал минава през Русе, вероятно с “подлото намерение” да предотврати нещо, което става причина за ранната му смърт.

Ясно е, че валията е дал пари и поръчка на някого за да извърши черното дело. Ясно е, че убийците са Никола Обретенов (и 59 и 41?), а 80 и 104 са знаели за това.

Извършителите са били поне двама, защото Обретенов говори в множествено число. Според Обретенов извършителят бил Георги Икономов. Той, Кърджиев и Иванов присъствали на този “изпит”..

НЕ Е ЯСНО

Кога и как е станало убийството на Стоян Пенев?

Още на следващата вечер, (16 февруари 1872 г.) във Влашката махала, след уговорка през деня за тази среща, за която свидетелствал очевидец в турската полиция, четирима от “тайната полиция” убили Пенев. Извършителят Икономов бил ранен, което говори, че Пенев е имал оръжие и е бил подготвен за вечерната среща. През нощта Икономов изпратили по техния канал в Гюргево при Горов. Тома Кърджиев си загубил колана, какъвто носели само турските ефендита, на мястото на убийството, явно послужил за връзването на Пенев по време на екзекуцията.

Друго описание от Обретенов няма. Но много подробно е описано как, “щом свършили с Пенева”, майка му се погрижила за раните и дрехите на Икономов.

Арестувани на 17 февруари 1872 г. в читалище “Зора” ?

Вместо да се покрият, “тайните полицаи” се оставили да бъдат арестувани от турската полиция в читалище “Зора”, като за четвърти, вместо Икономов бил арестуван Никола Табаков. Защо турската полиция е арестувала тъкмо тях по едно показание, че Пенев говорил през деня с “четирима русенци”? И защо е заподозряно читалището, преди Ангел Кънчев да го е компрометирал с коментарите във вестниците след смъртта му, разпространени светкавично от Каравелов в “Свобода”? И защо Обретенов не споменава, че Димитър Енчев, тогавашният председател на “Зора”, също е бил арестуван във връзка с убийството?

Дали не е трябвало нашите екзекутори да имат алиби за последвалите събития? Или полицията е арестувала групата уличена в обири по криминални причини, и за да ги пусне, е вербовала някой от тях за убийствата, извършени по времето на “ареста” им?

Следствието и ареста

Когато довели свидетеля, който дал показания за срещата на Пенев с четиримата, като ги видял кои са, (чак тогава?) ги познал и се отрекъл от показанията си, като казал, че имал пред вид 4 ч. по турски, а не четирима души. Турците му повярвали, но … държали арестуваните

40 дни

(т.е. до 28 април 1872 г., сякаш за да успее Обретенов да присъствува на Общото събрание в Букурещ като русенски представител, въпреки, че Русе има за избраник Иларион Драгостинов.) Кой е избрал Драгостинов, след като ядрото е било в затвора? И кога? Драгостинов не е в списъка на Обретенов като член на комитета. Кога са избирани и другите членове, за които Кънчев не знаел, и от кого?

В протоколите други няма.

40 са дните,

в които “техният агент” Кънчев е трябвало да мине Дунава, без официалната помощ на русенските си бивши покровители и приятели от читалището, в момент, когато е станал враг №1 за турци и някои българи.

Изненадата

Всеки може да погледне в регистъра на Русенската черковна община в Русе и да направи справка – кога точно е бил убит Стоян Пенев, какво е отразено срещу смъртта на Ангел Кънчев и кой е членът на русенския комитет на Обретенов, “поминал се неотдавна”.

Стоян Пенев не е убит на 16 февруари

Неоспоримата дата на убийството (отразена дори с протокол) в спомените на единия от “убийците” е 16 февруари 1872 г. Но в официалният регистър на църковната община, която е за това – да отразява кой кога се ражда и умира, няма умрял гражданин на име Стоян Пенев нито на, нито около 16 февруари. Стоян Пенев е заведен като починал на 1 март. Само 4 души го делят от Ангел Кънчев, “на 20г., от Чикур махлеси, с пушка отсам”. Смята, че се е самоубил на 5 март 1872 г. Задаваме въпроса:

Защо (и арестувани ли са изобщо) “тайните полицаи от читалище “Зора” на 17 февруари 1872 г., преди да е имало убийство?

Ако вярваме на Обретенов, на 16 февруари е убит не Стоян Пенев, а някой друг. Ако е вярна историята с ареста, убийство е извършено, но на друго лице.

На 7 март като починал е заведен Костаки Симеонов, първият новоприет член, “поминал се неотдавна”, както бегло споменава Обретенов между другото. От какво е починал Симеонов?

Три умрели за една седмица – и тримата комитетски членове

Ако вярваме на протоколите, убийство е планувано, но не се знае кой е убитият. И кога (след 16 февруари, до началото на март), е извършено. Възможно е да е Стоян Пенев, на 1 март, на Кънчев – 5 март 1872, а Симеонов – на 7 март. Тогава

Георги Икономов няма нищо общо с убийството?

Той е бил в Румъния при Горов, с част от 2000-те откраднати пари на комитета, “от 16 февруари 1872 г.”..

Ако четиримата са арестувани веднага след убийството на Пенев, т.е. на около 1 март и са били 40 дена арестувани Обретенов не е присъствувал на събранието на БРЦК в Букурещ, което е проведено от 1 до 5 май 1872 г. Протоколът е подписал по-късно. Тогава какъв е състава на комитета в Русе? Кога и как се е “вмъкнал” Обретенов? И защо?

Всичко – лъжа? За да се прикрие истинския убиец?

В този случай този някой е задължен “до живот” за услугата.

Всичко е вярно?

Тогава писарят в черковната община е фалшифицирал официалния регистър на Черковната община. Но защо? Всички смъртни случаи са станали веднага обществено достояние и все пак са били записани с дата 1 март.

Другите “смъртни случаи” в Русе

Ангел Кънчев е изпратен с важна мисия, но минава през Русе, въпреки предупрежденията за предателство. Знаел дори, че “българчетата от читалището” били арестувани заради убийството на Пенев (научил го в Търново на 2 март, ден преди да дойде в Русе , което значи, че убийството е станало малко преди 1 март, но в никакъв случай – на 16 февруари. Левски щеше веднага да разбере и да забрани на Кънчев да минава от там.

Убийството е заварило Кънчев на път и той е трябвало да вземе решение на место.

За него е било важно отиването в Русе, защото убийството на Пенев е имало връзка с него. С Пенев вероятно е трябвало да се срещнат във връзка с Каравелов. С предупреждение за нещо, касаещо живота му?

За това нещо “тайната полиция” е знаела на 15 февруари. И издава присъда, изпълнена с пристигането на Пенев в града, преди срещата му с Кънчев.

Мистерия! Историята чака своето обяснение

На 14(21) февруари 1931 г. вестник “Отечество”, орган на запасното офицерство, публикува статията на “Макдъф” – “Любен Каравелов или Ангел Кънчев” , където Каравелов е посочен като причина за смъртта на Кънчев.

Самият Каравелов, веднага научил по неведоми пътища за смъртта на Кънчев, успява да напише, набере за печат и публикува статия, в която свързва убийството на Пенев със самоубийството на Кънчев. Той оставя впечатление у читателите, че Кънчев се е страхувал от Пенев, че Пенев е бил предател, че Кънчев го убива, и че става въпрос за дописките в “Свобода”, а не за нещо друго.

Не е ясно, защо, ако Пенев е убит от Кънчев на 16 февруари, бяга през Русе на 5 март в Румъния? И то не по “собствения си канал” – т.е. на комитета?

Самоубил ли се е Кънчев?

Кънчев бил “с пушка”, “отсам”. Тоест бил намерен убит с пушка, отсам Дунава, на русенския бряг.

Захари Стоянов се опитва да твърди, че е бил свидетел на смъртта, но денят, който описва, не е денят, в който Кънчев е застрелян с пушка. Кънчев е имал револвер без патрони и не е могъл да се застреля. Ако прочетем внимателно спомените на всички очевидци, можем да допуснем, че в него е стреляно и той не се е самоубил. Но и Левски, изпитвайки “по-изтънко”, е оставен в заблудата, че Кънчев се е самоубил от страх. Ако Левски можеше да знае истината, нямаше да стане жертва на същата машинария, която взема живота на Ботев, на Кънчев, и неговия…

Последните часове на Кънчев в Русе

Първи вариант

Ангел Кънчев научава за ареста на Обретенов от учителя си Петър Арнаудов, с когото пътувал от Бяла за Русе. Арнаудов е масон, в ръководството на читалището и е разказал на Кънчев за станалото убийство на Пенев и обвинението срещу четиримата читалищни дейци, както и за арестуването на Димитър Енчев, председателя на “Зора”. Кънчев взема мерки и остригва брадата си, за да не го познаят и арестуват, подозирайки го като съучастник. Това става в Пановия хан, където Ангел оставил коня си. Ако убийството е извършено на 16 февруари, то на 3 март, когато Арнаудов и Кънчев са били в Бяла, Арнаудов е предупредил Кънчев, освен ако не е бил между онези, които са гласували за смъртта му.

Втори вариант

Убийството става в последните дни на февруари и Петър Арнаудов също не знае за него. Кънчев научава за случилото се в Русе. Въпросът е, защо Тонка не го е прехвърлила по канала, както е прехвърлила Икономов, а се е наложило той да се изложи на смъртна опасност?

Възможни отговори: Кънчев не е ходил в Обретенови. Тодорка Обретенова умишлено не му е помогнала. Или Кънчев е имал друг комитетски канал за прехвърляне. За който е казал на Обретенова. И тя го е предала.

Тескерето

Ангел се обръща за помощ към хората на Никола Живков, чрез които се осъществявало пренасянето на комитетските материали от Русе за Румъния. Алекси п. Ангелов разказва, че Ангел трябвало да пътува с австрийския параход, с който пренасяли комитетската поща. Именно Ангелов му осигурява пропуск чрез книжарницата на Христо Г. Данов и Никола Живков, който бил неин представител в Русе. За прехвърлянето на Кънчев отговарял Стефан Гаази. Но полицията е научила, че пропускът е фалшив, уведомена от враговете на младия революционер.

В какво е обвинен Ангел Кънчев?

Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе е смятала Ангел Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено и на хората на Левски, които разследвали смъртта му.

Възможно ли е това?

Ако Обретенов казва истината, от убийството до пристигането на Кънчев в Русе са изминали 18 дена – т.е. повече от две седмици, през които той или е стоял в Русе и не е бил арестуван, а е чакан да мине границата с фалшив паспорт, за да го хванат, или е избягал след убийството, но се връща в Русе, за да мине в Румъния да го арестуват.

Ако са търсили Кънчев като убиец на Пенев, значи убийството е станало току що (малко преди 3 март). А спомените на Обретенов? Протоколите?

Едва ли има в нашата (а и в световната история) “спомени”, пълни с толкова лъжи, както в спомените на Обретенов. Според някои с него може да се мери само Захари Стоянов.

Свидетелят Захари Стоянов

Захари Стоянов пише, че присъствал на “самоубийството на Кънчев”, което станало в неделя, в който ден очаквали Антим І, и описва цялата обстановка при това посещение, но в този ден, когато Кънчев е бил застрелян, не е имало нищо подобно, защото посещението на Антим е на 11 март, една седмица след това, и е било събота, а не неделя! А 5 март, както той твърди, не е неделя, а събота.

Източник: zora.freeservers.com

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)