fbpx

От президентството: Само Конституционният съд може да тълкува

От прессекретариата на държавния глава коментираха искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на разпоредбата за имунитета на президента.

От там заявиха, че след като главният прокурор е сезирал Конституционния съд, трябва да се изчака развитието по образуваното дело. Само Конституционният съд може да тълкува Конституцията, уточняват от „Дондуков“ 2, цитирани от БНТ.

По-рано днес 

Главният прокурор Иван Гешев иска от Конституционния съд задължително тълкуване на разпоредбата от Конституцията, свързана с имунитета на президента и вицепрезидента.

Текстът с искането гласи, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Според члена, те също така не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

„Разкриване на смисъла на разпоредбата на чл. 103 от КРБ е необходимо, тъй като нормата е лаконична и не дава еднозначен отговор на поставения с настоящото искане въпрос“, сочат от прокуратурата.

Според Българската конституция имунитетът на президента, както и на вицепрезидента, включва два компонента: неотговорност за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията и неприкосновеност за задържане и за възбуждане на наказателно преследване. Предвид еднаквата правна уредба, касаеща имунитета на президента и вицепрезидента, изложеното в пункт I, II и III следва да се възприеме като еднакво валидно и за двете фигури.

Според съобщението, разпространено от прокуратурата, смисловото съдържание на въпросния член от Конституцията се разбира нееднозначно, като са изразени противоречащи една на друга тези.

Иван Гешев поставя въпроса как се постига баланс между обществения интерес и интереса на евентуално пострадалите лица при действащата „абсолютна неприкосновеност“ на президента и вицепрезидента.

Налице е потребност от тълкуване, за да се избегне противоречиво прилагане на тази конституционна разпоредба и да се предотврати настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици.

С оглед на това възниква нуждата от официално тълкуване на разпоредбата на чл. 103, ал.1 КРБ и разкриване смисъла на понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“ и изясняване на въпросите:

– припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“ с престъпленията, визирани в Раздел I „Измяна“, Глава първа „Престъпления против републиката“ от Особената част на Наказателния кодекс и ако не се припокрива – какви по естеството си нарушения включва:

– каква е разликата между понятията „държавна измяна” и „нарушение на конституцията“;

– включва ли в съдържанието си някое от понятията „държавна измяна” и „нарушение на конституцията“ и кое от тях извършването на престъпление, различно от предвидените в Раздел I „Измяна“, Глава първа „Престъпления против републиката“ от Особената част на Наказателния кодекс. Ако включва, налице ли са изисквания относно вида на престъплението (от общ или от частен характер) или за нормативно предвижданото за конкретното престъпление наказание (както по отношение на неговия вид, съобразно чл. 37 НК, така и по отношение на неговия размер);

Според главния прокурор обаче трябва да бъде разтълкувано съдържанието и разкрит смисълът на понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, за да се избегне противоречиво прилагане на тази правна уредба, както и настъпването на небглагоприятни за националната правна система последици.

В искането си Гешев настоява още Конституционният съд да каже дали е законосъобразно да бъдат извършвани проверки и образувани наказателни производства срещу президента и вицепрезидента, ако в хода на дейността им след встъпването им длъжност компетентните органи разкрият, че са налице данни за извършено от тях престъпление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)