fbpx

Нещастната фамилия на най-великия български политик

Поликсени Стамболова /1868-1947/ е съпругата на българския  революционер, поет и държавник Стефан Стамболов. Имали 4 деца. Била неотлъчно до него в най-силните му дни като премиер, споделяла тревогите му след оставката му, посрещнала го в дома им, след като зверски е посечен в центъра на София. Не се отказала от него и след смъртта му, останала му вярна до края на дните си. Превърнала кабинета му в параклис, запазила в стъкленица отрязаните му ръце и всяка сутрин се молела пред нея заедно с децата си. Гордо отказала помощ от Фердинанд и достойно се справяла с живота на семейството си, над което тегнело проклятие…

Поликсени Станчова е родена  в Свищов на 14.10.1868 г. Баща й Атанас бил богат търговец, успял да образова в Европа всичките си 9 деца. От него Поликсени наследила дарбата да учи чужди езици. Завършила гимназия в Дрезден, перфектно владеела немски, френски, английски и румънски език. Била образовано, умно и красиво момиче.

С бъдещия си съпруг се видели в Свищов през 1887 г., когато новоизбраният български княз Фердинанд, придружаван от най-силния човек в регентството – Стефан Стамболов, стъпил на българска земя. Тогава 17-годишната Поликсени била удостоена с честта да го приветства на немски език. 33-годишният Стамболов бил силно впечатлен. Година по-късно сключили брак – по любов. Поликсени и иначе била добра партия – от знатния Станчовски род, със солидна зестра. Венчали се на 18 май 1888 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ до Велико Търново. Гостите пристигнали с 40 файтона. Всички присъстващи на сватбата получили за спомен по един виенски стол, изработен във фабриката на Йозеф Яворек в Австро-унгарската империя. Такъв стол е запазен в Историческия музей в Габрово.

Младоженците приветствали наизлезлите да ги поздравят на шосето хора. Сватбеният кортеж спирал почти във всяко село и Стамболов, като истински държавник, споделял личната си радост с населението.

Семейство Стамболовибили напълно различни. Той – нисък, набит, с лоши маниери, мнителен и авторитарен. Тя – висока, хубава, спокойна и уравновесена. Чуждестранните дипломати и журналисти били шокирани: как българският премиер може да има толкова изтънчена европейка за съпруга.

Семейството живеело в голяма двуетажна къща на ул. „Раковски“ 122 – с просторен вътрешен двор, с приемен салон, трапезария, жилищни помещения и работен кабинет. В този дом, докато бил 7 г. премиер (1887-1894), Стамболов приемал министри, дипломати, чуждестранни кореспонденти, партийни съмишленици, приятели. В него заседавал и кабинетът, вземали се важни политически решения. В него се родили и 4-те им деца – Стефан, Константин, Вера и Асен, който умира съвсем малък. В него Стамболов бил пренесен след покушението, в него и издъхнал.

Независимо, че понякога съпругът й се държал диктаторски вкъщи, че имал слабост към хазарта и че често четяла в пресата за негови изневери, Поликсени го обичала. Безпределно. Той винаги бил душата на компанията – пеел хубаво, бил пълен с истории. Запазените негови писма до жена му свидетелстват, че той също много обичал младата си жена. Купувал й скъпи подаръци, бил грижовен съпруг и баща. Ако тя заминела с децата при майка си, той горещо я умолявал да се върне по-скоро.

Като повечето първи дами на Царска България, и Поликсени Стамболова била много интелигентна. Стояла далеч от светските събития, но била напълно наясно с всички тънкости на тогавашния политически живот и давала ценни съвети на мъжа си в държавните дела. Участвала във всичките му разговори с чужди дипломати и журналисти и нерядко гостите я питали за личното й мнение.Съпругът й не завършил образованието си и не говорел чужди езици. Освен негов довереник, Поликсени му била и личен преводач. Тя запазила ролята и влиянието си върху Народно-либералната партия и след смъртта на Стамболов.                                                                                                                    

„Бисмарк на Балканите“. Така чуждестранните вестници наричали Стефан Стамболов, запомнен като „съзидателя и съсипателя”, хулен и възхваляван като никой друг в българската история. Той е единственият български държавник, за когото двама чужденци пишат биографии и е сред малкото българи, намерили място в световните енциклопедии.

Животът му продължил само 41 години. Изгонен заради революционна дейност от Одеската семинария; създател на мрежа от революционни комитети, наследник на Левски, приятел на Ботев; поет – негови са строфите „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдини“; един от ръководителите на Априлското въстание, 1876 г.; кореспондент на руски вестници, помощник на Славянския комитет и Българското опълчение през Руско-турската война, 1877-1878 г. След Освобождението – лидер на Народно-либералната партия, депутат, регент и един от най-дългогодишните министър-председатели, положил основите на българската държавност – тогава се изграждат институциите, функциониращи до днес. По време на управлението му започва изграждането на държавни железници и  пристанища, на Софийския университет, на българските пощи и държавната печатница, провежда се първото българско търговско изложение. За едни бил диктатор, за други патриот, но никой не оспорвал необикновените му способности – Стамболов бил олицетворение на проевропейската линия на страната. Френският „Фигаро” го нарича “въплъщение на българската енергия”, а френският посланик в Цариград, 1893 г., Пол Камбон казва: “Хората сметат, че най-големият дипломат в днешно време е Бисмарк. Аз мисля, че най-големият дипломат е Стамболов. Бисмарк, опрен на 3 милиона щика, извърши по-малко, отколкото Стамболов с празни ръце”.

Налагането на държавността в онези времена било свързано и с груби действия на властта, насилие и понякога с полицейски произвол. Противниците на Стамболов се увеличили, а Фердинанд искал не само да царува, но и да управлява, не искал да бъде монарх в сянката на премиера. Натискът на опозицията се засилвал, Стамболов все повече се чувствал сам. На 9 май 1894 г. се стига до оставката му.

Настъпили трудни дни за него, за партията и семейството му. Много от „приятелите“ им се отдръпнали. Бившият премиер бил подложен на много унижения, заболял от диабет и високо кръвно. Поискал от Фердинанд да му позволи да се лекува в чужбина, но князът отказал.

През юли 1895 г. Стамболов е нападнат от наемни убийци и зверски посечен. Фердинанд бил на почивка в Карлсбад, информирали го с телеграма. Бившият премиер агонизирал 4 дни в дома си, 3 от тях бил в пълно съзнание. Успял да каже, че поръчител на убийството е князът и дори назовал имената на физическите си убийци. Той заклел съпругата си никога да не приема помощ от Фердинанд и да не позволи на децата им да се занимават с политика. Наложило се да ампутират ръцете му до китките. От радост, че диктаторът си отива, под прозорците му засвирила латерна. Когато Стамболов издъхнал, пред къщата се събрала крещяща тълпа от негови противници. От Двореца дискретно наредили полицията да не се намесва.

В деня на погребението винтовете на погребалната колесница били разхлабени – за да се обърне и трупът да бъде разсечен.Поликсени върнала изпратените от Двореца цветя, а Фердинанд забранил официални лица да присъстват на погребението. Близките на премиера били замервани с камъни, а щом се  разотишли, политическите му врагове с часове играли хоро върху гроба му, често оскверняван и след това.

През 1987 г. там, сред избуялата трева, се извисил огромен черен кръст с надпис, побит от търновската земляческа колония. Днес паметник на Стамболов, изобразяващ посечената му глава, се намира в градинка в центъра на София.                                                                                                                                              

Външно Поликсени останала невъзмутима. Приспособила работния кабинет на съпруга си в параклис с черни драперии, поставила отсечените му ръце в стъкленица и всяка сутрин тя и децата й се молели пред тях. Този ритуал продължил с години. Преживеният ужас дал незаличим отпечатък върху психиката и съдбите на децата.

Мъченическата смърт на Стамболов се оказала проклятие за семейството му. До края на живота си Поликсени се обличала в черно, никога не погледнала друг мъж. Почти не излизала от вкъщи. На мястото на къщата им била построена кооперация – семейството живяло в два апартамента, опазвайки голяма част от богатия архив и личните вещи на Стамболов.

Пет месеца след убийството му Народното събрание излиза с доклад от 600 страници, в който разобличава бившия премиер в политически, икономически, криминални и сексуални злоупотреби. Целта била Стамболов да бъде още повече очернен. Към Фердинанд Поликсени се отнасяла като към безспорен виновник за смъртта на съпруга си. На предложението му да й бъде отпусната пенсия, тя отговорила, че не иска милостиня от него. Прекъснала всякакви връзки с двореца. Работила активно в Червения кръст, в благотворителни организации и в партията на мъжа си. Издържала себе си и децата от наема на един апартамент. Това било достатъчно за оцеляването им, за нищо повече.

Страдалница я нарича в книгата си „Първите дами на Царска България“ Цветанка Кьосева. Най-голямата дъщеря Вера Стамболова безумно се влюбила в офицера Атанас Станчев. Майка й обаче преценила, че той не е подходящ съпруг за нея. Красивата Вера полудяла от любов и мъка. Била настанена в психиатрия, където умира съвсем млада. След трагедията на сестра си братята Константин и Стефан си дали обет никога да не се женят и да не създават потомство. Така Стамболовият род останал без наследници.

Поликсени Стамболова умира в София през 1947 г.

До смъртта си през 70-те години на 20 век синовете й живеели в една стая от фамилния им дом, ползвайки обща кухня и санитарни възли с другите обитатели. Председателят на Общобългарския комитет “В. Левски” Васил Василев, тогава 14-годишен, ходел там при приятели. Един ден той почукал на вратата на братята Стамболови и въодушевено споделил с тях, че е прочел книгата за баща им „Корона и кръв“. Те го поканили да влезе. В стаята имало огромна библиотека, различни интересни предмети. Той често ги посещавал, а те му разказвали за баща си, за живота им след убийството му, за това как майка им се е грижила да ги възпита да израснат добри хора. Ревниво пазели всичко, свързано с паметта на Стамболов.

От тях Василев получил скъп подарък – книга и личния несесер на баща им. В кожената кутия били подредени всички прибори, необходими за един мъж според тогавашния етикет: четка за коса, гребен за брада и мустаци, кутия със сапун, самобръсначка, парфюм.

Василев отишъл в казармата и повече не се видял с братята, били починали един след друг. Опитал да потърси в дома им нещо запазено, но безценните книги, личните записки и вещи на Стамболови били разпилени. Там вече живеели други хора.

Източник: dev.presstv.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)