fbpx

“На днешния 18 юли, преди 184 години, е роден най-великият син на Майка България”

Левски, както и Ботев, освен духовни титани и флагмани на българското Възраждане и революция са и едни от най-трагичните образи в родната ни история. И тук не иде реч само за житейските им “кърви”, нещастията и унижението, сполетели ги преди смхъртта – и двамата са предадени (а Ботев и убит) от “родни братя” “българи” – но и за трагичната съдба на фамилиите им, след тяхната смърт (което е присъда за нас, като народ).

Литографски портрет на Васил Левски, худ. Георги Данчов-Зографина, 1888

На днешния 18 юли, преди 184 години, е роден най-великият син на Майка България. Единственият и непрежалим Апостол на свободата Васил Левски.

Ние, родените в сърцето на лятото, знаем, че в живота има пъклени сили, които се опитват да помрачат светлината на Слънцето, а топлината в човешките сърца да изстине. Левски – като православен християнин, духовник и български патриот – го е разбирал най-добре.

Левски, както и Ботев, освен духовни титани и флагмани на българското Възраждане и революция са и едни от най-трагичните образи в родната ни история. И тук не иде реч само за житейските им “кърви”, нещастията и унижението, сполетели ги преди смъртта – и двамата са предадени (а Ботев и убит) от “родни братя” “българи” – но и за трагичната съдба на фамилиите им, след тяхната смърт (което е позорна присъда за нас, като нация).

Дъщерята на Ботев Иванка умира от болест, съпругата му – Венета е принудена да къпе трупове и да слугува на заможни семейства, за да се прехранва!

Майката на Апостола – Гина Кунчева – се самоубива, заради същата нищета (всички останали твърдения са инсинуация), хвърляйки се в кладенец.

Брат му Петър Левски, също поборник – инвалид, осакатен в борбите за България, след като отива да убие поп Кръстьо, а в последствие се убеджава, че “не го е предал попът” (който освен изтъкнат български свещеник и възрожденец е бил и доверен съратник на Левски) умира като бездомник.

Иронията е, че в България обикновено се прекланяме пред смъртта, а не пред живота, въпреки че всички поборници за българската свобода и независимост са се принесли в жертва именно на живота, а не на смъртта.

Затова най-доброто, с което можем да почетем изключителните животи на гении като Левски, Ботев, Раковски… е да не ги забравяме. А това може да се случи само, ако четем за тяхното дело, защото “по плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7:20).

За да знаем и помним!

Поклон, Дяконе!

Тихомир Илчев, Facebook

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)