fbpx

На 27 декември 1872 г. залавят Единствения и Непрежалимия Дякон Васил Левски

На 27 декември 1872 г. 15 турски заптиета, начело със старшия им – Юсеин Бошнак чауш, обграждат рано сутринта Къкринското ханче, държано под наем от Христо Цонев-Латинеца и след кратка схватка залавят Апостола на българската свобода, Единствения и Непрежалимия Дякон Васил Левски.

Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г.

Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове Дяконът се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов.

В изповедта си казва:

„Каквото съм правил, в полза народу е“

и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.

Левски е вдигнат от палачите върху едно буре и окачен на въжето.

Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извиква:

„Боже, избави България!“

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:

„Дяконът се държа юнашки.

Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди.

Палачът му наметна въжето и ритна столчето.

Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах“.

Тихомир Илчев, Facebook

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)