fbpx

Куха ли е планетата?

Смята се, че през XX век Адолф Хитлер и нацистка Германия проявявали голям интерес към твърденията за съществуването на непознат свят под земната повърхност. Показателно е, че били организирани няколко мисии до Антарктика. Според някои, целта била откриването на вход към вътрешността на планетата ни. Нацистите дори успели да открият подземния свят и дори изградили свои бази там след края на Втората световна война, където отишъл самият Хитлер след като фалшифицирал своята смърт.

Има теория, че Земята е куха и под повърхността ѝ се крие един напълно непознат свят.

В основата ѝ стои предположението, че нашата планета представлява нещо като черупка, дебела приблизително 1300 км. В полярните райони има две големи дупки, всяка от които е с диаметър от около 3000 км.

Логичният въпрос, който вероятно си задавате в момента, е как така подобни дупки съществуват, а никой дори и не подозира това?

Според поддръжниците на теорията, краищата на тези дупки са толкова заоблени и огромни, че човек може да премине през тях и да навлезе във вътрешността на Земята, без изобщо да разбере.

Пилотите на самолети пък не ги забелязват, тъй като компасите, които следват, ги заблуждават. Оборудването на летателните апарати следва „магнитната рамка“ на дупките, което означава, че те изобщо не преминават над полюсите, а пилотите дори и не осъзнават това.

Корените на теорията за кухата Земя​

Да се проследят корените на теорията за кухата Земя е трудна задача. От дълбока древност хората са вярвали, че под краката ни съществуват непознати светове, населявани от чудати създания.

Предполага се, че голямо влияние върху изграждането на съвременния вид на теорията има работата на американския учен Джон Симс. В началото на XIX век той представил идеята си, че планетата ни е съставена от концентрични пластове и голяма част от нея е куха. За популяризирането ѝ спомогнал и романът на Жул Верн „Пътешествие до центъра на Земята“, издаден през 1864 г.

Симс смятал, че съществува напълно непознат подземен свят с богата растителност, много животни и водни басейни, изобилстващи от риби.

Всичко това може да звучи абсурдно, но някои повярвали в тази теория и решили да я докажат. През 1882 г. в списанието Harper’s New Monthly Magazine била публикувана статия, според която „изследователят г-н Хоугейт планира да проведе експедиция, за да открие вход към подземния свят, описан от Симс“. Неговият план бил да посети някои от най-северните райони на Земята, за да потърси животни, излизащи на повърхността от вътрешността на планетата. За съжаление на привържениците на теорията за кухата Земя, експедицията така и не се провела.

Смята се, че през XX век Адолф Хитлер и нацистка Германия проявявали голям интерес към твърденията за съществуването на непознат свят под земната повърхност. Показателно е, че били организирани няколко мисии до Антарктика. Според някои, целта била откриването на вход към вътрешността на планетата ни. Нацистите дори успели да открият подземния свят и дори изградили свои бази там след края на Втората световна война, където отишъл самият Хитлер след като фалшифицирал своята смърт.

„Центърът на голямото непознато“

През 1947 г. полярният изследовател адмирал Ричард Бърд се отправил на мисия към Северния полюс. В личния си дневник той пише за съществуването на мистериозна земя под повърхността, която нарекъл „Центърът на голямото непознато“.

Бърд съобщава, че се натъкнал на район с богата растителност, реки, планини и диви животни. Три години по-късно той предприел още една експедиция, този път към Южния полюс. Според някои там изследователят открил вход към вътрешността на Земята и дори видял необичаен летателен апарат.

Всичко това звучи много интересно, но какво всъщност сочат научните данни, с които разполагаме?

В центъра на Земята се намира ядро, изградено от желязо и скали. Съставено е от две части – вътрешно и външно ядро. Външното е течно, а температурата му е около 3360 градуса по Целзий. Вътрешното е още по-горещо (температурата му достига до близо 5000 градуса по Целзий). Учените смятат, че то също е течно, но и много плътно, което се дължи на огромното налягане – около пет милиона пъти по-силно от атмосферното.

Над ядрото се намира мантията, която е най-дебелият слой и обхваща около две трети от земната маса. Тя също се дели на горна и долна част. Горната е изградена от твърди скали, а долната – от разтопени, тъй като температурата там достига до 1300 градуса по Целзий. Върху мантията е земната кора – най-външният скален слой на планетата ни. Тя се дели на континентална, която е със средна дебелина от 30 – 50 км. и океанска, която е около пет пъти по-тънка.

Привържениците на теорията за кухата Земя обаче смятат, че това са само догадки, за които няма никакви реални доказателства. Те отбелязват, че данните от изследванията на строежа на планетата ни засягат много малка част от нея, тъй като дълбочината на извършваните сондажи не надхвърля 13 км.

Макар това наистина да е така, доказателствата за структурата на Земята всъщност са базирани на наблюдения на сеизмичните вълни. При изригванията на вулкани например се освобождават огромни количества енергия, което поражда вълни, преминаващи през планетата. Те са с различни амплитуди и скорост в различните слоеве. Регистрирането им дава подробна информация за разположението на пластовете и на практика доказва по неопровержим начин съществуването на ядро, мантия и земна кора.

Източник: vesti.bg

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)