fbpx

Кой и защо уби Стефан Стамболов

Българската история гъмжи от митове, през които и птиче не може да прехвръкне, камо ли истината. Един от тях е, че княз Фердинанд организирал убийството на бившия хъш Стамболов.

Пол Камбон го обявява за най-големия дипломат на нашето време. „Бисмарк с три милиона щика не направи онова, което Стамболов направи с две голи ръце“ – казва за него посланикът на Франция в Цариград. Граф Изволски го определя като „патриот и знаменит дипломат“, за Иван Андонов той е „българският Омир“, а Добри Ганчев заявява: „цяла Европа едно име поменувяше като станеше дума за България – това на Стамболова“.

И до днес се цитира половинчато подобна мисъл на Бащицата за комунизма (съветска власт плюс електрификация) в запечатания плик с надпис „кроежи за убийството ми“, връчен от „диктатора“ на Рихард фон Мах (знаем кой е). Както и градската легенда, че Стамболов като видял как Фердинанд слиза на българска земя, казал бил: „Тоя ще разкатае мамата на България“. Всъщност самият Стамболов заявява пред А. Биман: „Това бе най-честития ден в живота ми. Три дни гулях с приятели. Нямам думи за моята радост“.

На тия градски легенди са се хващали, дори и сега се хваща даже сериозен рицар на тайните в стил „ретро“ като Ана Кълцева, която „цитира“ думи на Стамболов, казани пред следователя на смъртния одър: „Мене ме убиха Халю, Тюфекчиев и князът“. Манна небесна за истинските убийци. В тяхна полза работят дори излияния на самата жертва като думите му пред „Франкфуртер цайтунг“ за хермафродитската външна политика“ на княза и че бил „една нула“.
Княгиня Радзивил доста преувеличава нещата (тя си има лични сметки с Фердинанд) като го нарича „убиец и страхлив мерзавец“. Най-сетне е и известното връщане на венеца цветя от името на Фердинанд от вдовицата Поликсения…

Но да се спрем на основния първоизточник на истината – Рихард фон Мах. „Светът е пълен с очевидни неща, които никой не забелязва“ – казваше добрият стар Шерлок Холмс.
„Той е седял на една маса със Стамболов и Петков, преди да напуснат „Юнион клуб“ – отбелязва Ана Кълцева. Последната ръка, която ръката на стария хъш, преди да бъде отсечена, стиска, е тая на Мах. „Стамболов – пише немският приятел на България – дойде на нашата маса. „Е, как върви с вашите македонци? Слабо, нали… Жалко за нашите храбри офицери, които проливат кръвта си. Това трябва да се устрои съвсем другояче“ – ей тия последни думи добре ги запомни, читателю. По-късно ще се върнем пак на тях. Важно е.

Сега да погледнем към обичайния заподозрян. Фердинанд съвсем не случайно е хванат шаран в мрежата на българските нотабили. Великата Британска империя е Сакскобургготска и така се е наричала чак до началото на Първата световна война, когато се е прекръстила на Уиндзорска. Майка му е дъщерята на така наричания у нас последен крал на Франция „Филип Егалитето“. Никой от тая изтънчена династия няма да скочи в блатото на поръчителите на убийства. Има си къде-къде по ефективни методи.

Традиционният е – омаскаряване на противника. А за такава работа у нас – дал Бог хора. Мотор на омаскаряването става някогашният приятел на Стамболов Григор Начович – историята е известна. Стамболов е в нокаут, но вижда на фона реванш. Врачка от Лясковец му предрича връщане в политиката на бял кон. Ха дано!

Това става достояние на мераклиите за главата на експремиера. Сега нека видим пълния текст на една предизвестена смърт, а не половината, както е по отколешна българска традиция.

Стамболов, „План за моето убийство. На 15 март дойде в дома на г-н Славков, Х. Захариев и уведоми, че Начевич е образувал с Тюфекчиев една банда от 10-15 човеци, която ще гледа на всяка цена да ме убие. Тези разбойници са настанени в хана на братя  Иванови… Начевич и Тюфекчиев се срещат всяка вечер и уговарят убийството ми. Помагачи на Наум са братята Минко и Тошо Иванови“.

Кога най-сетне ще има нов прочит на пророческото писмо?! Никога, докато така наричаните български историци си викат: „Абе, какви са тия Иванови… някакви ханджии сигурно“. Само дето Иванови – петима братя – в това време са едни от най-богатите и безскрупулни чорбаджии изедници. Те превръщат в пари всичко. Внасят евтино, продават скъпо желязо, калай (тогава търсен повече от златото), купуват земи – карето на изток от ЦУМ е било тяхно; вдигат хотели като „Сплендид“ и „Ориент“, откриват банкерски къщи, строят дървообработваща фабрика… А един от братята става съветник на Батенберг. Цяла страница ни трябва само да броим реките от пари, които текат към джобовете им…

Не можем обаче да не отбележим вечния и неизчерпаем по цял свят извор – оръжейния бизнес. А по това време къде най-много трябват пушки. Ами в македонските земи. Войводите дават мило и драго дори за калпави карабини. Братя Иванови купуват от българското правителство пушки за 1 лев и ги продават за 40. Само в една от годините на бизнеса им са закупени 111 894 пушкала. Сметни си сам, читателю, парата, не мога да броя до толкова.

Но това не е всичко, както се казва в една реклама. Закупени са и 50 милиона патрона. В Русе братята изграждат смайваща по размерите си оръжейна фабрика, пише по въпроса един самотен бегач на дългите разстояния на българските мистерии – Григор Николов. От куршумите се вади барутът (да ви е познато от наши дни?!) и се препродава от скъпо, по-скъпо. Работят и деца, на които се плаща по 50 стотинки на ден. В тая фабрика след Стамболово време, прочее, ще избухне взрив, който ще затрие 81 работника…

За непрекъсващия извор на пари работи най-вече македонската мелница. И ето, че се намира някакъв си министър-председател, който аха да обърка сметките!

Сега да си спомним казаното пред Фон Мах: „Това трябва да се устрои съвсем другояче“. Демек – без пушки!

Малко отклонение: трагедията на България е, че е гледала да реши македонския въпрос все с барут. Ама други да го гърмят. Когато избухва Илинденско-Преображенското въстание, българското правителство се завива през глава в юргана и не протестира поне от кумова срама пред света. Кръсте Мисирков ще викне: „Македонски народ не е имало, но ще има!“ – заради недалновидността на политиците ни.

Само Стамболов е намерил верния изход. Когато още в 1890 г. Гърция и Сърбия предлагат на премиера ни Македония да бъде поделена, той ще напише в „Свобода“: „аз не рачих да приема“. Аз даже съобщих на Турция“.

Чашата на братята убийци прелива месеци преди фаталния 3 юли, когато Стамболов издейства от султана берати за 8 български владици по македонските земи. Революция отвътре. Нежна.
И преди това Стамболов е хитрувал. Дори е предлагал за български княз да бъде избран турския султан. Когато това  е казано във Високата порта от дипломатическия ни агент, приятел на хъша Вълкович, султанът махнал с ръце: „Оня хъш се е побъркал“. Но точно в една дуалистична империя като Австро-Унгария  Стамболов е виждал тихо и мирно етническото обединение – кажи-речи Санстефанска България. Малко преди да бъде убит, сам султанът се чукнал по главата: „Тюх, язък! Що не дойде тогава лично да ми го каже.“.

Братя Иванови знаят много добре какво означава това – край на голямата търговия с оръжие. И пазарят обикновения (иначе опитен) наемен убиец Наум Тюфекчиев. За когото това е „нищо лично“, при все че брат му е утрепан в подземията на Стамболовата полиция.
С изключение на подробността (в малките подробности са големите истини), описана само от Григор Николов: „Никола и Минко Иванови си купуват къща на ъгъла на днешните „Раковски“ и „Хан Крум“. Отсреща е къщата на Стамболов. И вдовицата Поликсения, която е прибрала отсечените ръце на мъжа си в стъкленица със спирт, всяка вечер я слага на прозореца си, Никола и Милко да я гледат“!

Отсечените ръце… Убийците са действали с ятагани и ножове, защото Начович ги е предупредил – Стамболов носи ризница (демек бронирана жилетка). Прочее, купена му от самия него. По ирония на съдбата, точно тази вечер заради голямата жега експремиерът не си я поставил.

„Господ вижда“, пише в Библията. Прокоба надвисва над братята убийци – децата им мрат от туберкулоза още неженени. Фалити довършват някогашните босове. За да бъдат те днес забравени…

Автор: Борис Цветанов
Източник:
desant.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)