fbpx

Конспирацията “Кемтрейлс” и контролът на времето

Едва ли има човек, който поне веднъж да не е чувал думата „Кемтрейлс“. С това име е известна конспиративната теория, според която следите, оставяни от самолетите в небето, са отровни.

Някои вярват, че целта е да се влияе на времето, други пък са на мнение, че по този начин се разпръскват химикали, предизвикващи различни болести или безплодие, а трети са убедени, че въпросните вещества са средство за мозъчен контрол.

Последователите на теорията изтъкват като доказателства в нейна подкрепа, че някои самолети оставят следи, а други – не, както и че подобни ивици могат да бъдат забелязани дори и когато в небето няма нито един облак.

Да се даде категоричен отговор на въпроса как се е зародила тази конспиративна теория е трудна задача. През 1996 г. Американските военновъздушни сили публикуват доклад, посветен на начините, по които може да се влияе на климатичните условия. В резултат, през следващите няколко години много хора започват да твърдят, че военните изсипват „мистериозни субстанции“ с помощта на самолети върху различни райони на САЩ. Важна роля в популяризирането на подобни твърдения изиграва радио водещият Арт Бел. През 2000 г. американските власти се принуждават да публикуват становище, в което оборват конспиративната теория, но нейните привърженици виждат в документа единствено опит да се прикрие истината.

Учените са напълно единодушни, че „Кемтрейлс“ е абсолютна измислица. Те обясняват, че следите, които самолетите оставят, често представляват „заледени облаци“. При определени метеорологични условия въздухът на голяма надморска височина е недостатъчно влажен, за да се образуват облаци. Ако обаче през това място премине самолет, той отделя водни пари и отработени газове, в резултат на което се образуват малки капчици. При температура от минус 50 градуса по Целзий тези капки замръзват бързо и стават видими като облаци. Ако няма вятър, те могат да останат непроменени с часове.

Най-важното, което всеки трябва да знае, е, че няма следи от отровни вещества, отбелязват учените. С темата активно се занимава германското министерство на екологията, което непрекъснато изследва качеството на въздуха. Експертите ежедневно получават данни от измервателна станция, разположена на най-високия връх в Германия – Цугшпитце. Тя регистрира всякакви видове замърсители и парникови газове. До момента няма сведения да са били засечени някакви мистериозни отровни вещества, отделяни от самолетите, прелитащи над страната.

Много от привържениците на „Кемтрейлс“ смятат, че въпросните следи всъщност са доказателство за извършвани опити за контрол на времето. Истината е, че идеята за използването на климатичните условия като оръжие не е чак толкова налудничава. Пример за това е т. нар. операция „Попай“, извършена от американската армия по време на войната във Виетнам. И до днес тя е обект на много противоречия. Предполага се, че целта ѝ е била да се предизвикат валежи и да се удължи сезона на мусоните в района на Хошимин, за да се затруднят военните доставки (дъждовете правели пътищата много кални и труднопроходими) и да се предизвикат свлачища. Операцията била проведена над Тайланд, Камбоджа, Лаос и Виетнам с разрешението на ЦРУ и тогавашния държавен секретар Хенри Кисинджър.

Американският министър на отбраната Мелвин Леърд на свой ред не бил информиран за операция „Попай“. Пред Конгреса той категорично отрекъл твърденията, че съществува програма, имаща за цел да се влияе върху климатичните условия и те да се използват като оръжие. Данните, достигнали до широката общественост, показват, че операцията продължила в периода 1967 – 1972 г. под надслова „Правете кал, а не война“. Всеки ден от началото на март до края на ноември (това е продължителността на мусонния сезон) от военна база в Тайланд излитали по няколко самолета, които вземали участие в опитите да се „създадат“ облаци и да се предизвикат по-продължителни и обилни валежи.

Операция „Попай“ официално приключила на 5 юли 1972 г. Не е ясно дали тя е била успешна и дали наистина е оказала някакъв ефект върху времето във Виетнам. За провеждането ѝ пръв съобщава репортерът Джак Андерсън, а на 3 юли 1972 г. статия за операцията е публикувана във вестник „Ню Йорк Таймс“ (трябва да се отбележи, че преди това за „Попай“ се споменава и в документи на Пентагона). Само два дни по-късно, тя приключва. Медиите настояват да бъде разкрита повече информация, а на 11 юли 1973 г. Сенатът приема резолюция, забраняваща използването на климатичните условия като оръжие. Сходна международна конвенция е сключена през 1977 г. в Женева и влиза в сила година по-късно. Понастоящем общо 78 държави, сред които и България, са подписали споразумението.

В интерес на истината, опитите за т. нар. модификация на климата имат богата история. Още през 1902 г. американецът Чарлз Хатфийлд създал смес от 23 компонента, с която твърдял, че може да предизвиква дъжд. През 1915 г. той получил поръчка от Сан Диего. Градът страдал от тежка суша, но след намесата на Хатфийлд там се излял порой, който нанесъл щети в размер на 3,5 млн. долара. В резултат, срещу него било заведено дело. Съдът, обаче, решил, че Хатфийлд е невинен, тъй като човек няма как да влияе на времето, а поройният дъжд, излял се над Сан Диего, е просто съвпадение.

Около век по-късно, по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 г., китайските власти пък използваха сложна система от сателити, радари, самолети и други инструменти, за да повлияят на времето. Целта беше да не вали над олимпийския стадион. Използвани бяха сребърен йодид (той предизвиква валежи и с негова помощ често се предотвратяват градушки) и сух лед, а в близките до стадиона облаци бяха „инжектирани“ химикали, забавящи падането на дъжд. Опитите за модификация на времето продължават и днес, но трябва да се отбележи, че целта на учените е да предотвратяват опасни бури или да предизвикват валежи в райони, страдащи от липса на вода, а не да изсипват отровни вещества върху нас.

Източник: vesti.bg

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)