fbpx

КОЛСКИЯТ СВРЪХДЪЛБОК СОНДАЖ: Стигна ли СССР до ада през 1990 г.?

„Като комунист, аз не вярвам в небето или Библията, но като учен, аз вече вярвам в ада. Няма нужда да казвам, че бяхме наистина шокирани от такова откритие. Ние спуснахме в кладенеца микрофон за запис на звук от движението на литосферни плочи. Но вместо движения на плочите чухме човешки гласове да крещят от болка. Отначало мислехме, че звукът е произведен от нашата собствена сондажна техника. Но след това, когато отново внимателно изследвахме оборудването, най-лошите ни подозрения бяха потвърдени. Викове, крясъци и писъци на хора. Те крещяха, плачеха и се чуваха стенанията на милиони хора.” – разказва ръководителят на проекта „Колски свръхдълбок сондаж“ Виктор Азаков, когато предава фонозаписа на съответните власти. След кончината на Азаков и разпадането на СССР неговият внук открива в къщата на дядо си копие от този феноменален запис и така “гласовете от ада” стават обществено известни.

60-метровото съоръжение, съхраняващо сондата от климатичните условия, 2007 г. Снимка: Wikipedia

През 1962 г. американците предлагат да се организира международно свръхдълбоко сондиране от дъното на океана с цел изучаване на земната кора и мантия. Руснаците също получават покана за участие в проекта “Мохоул” (Project Mohole), но съветското ръководство взема решение СССР да започне собствена разработка за дълбинно изучаване на земната кора (по онова време науката е допускала, че на известна дълбочина под повърхността съществуват залежи от разтопени скъпоценни метали като злато и платина). През 1963 г. за тази цел се създава специален Междуведомствен научен съвет под председателството на тогавашния министър на геологията акад. Александър Сидоренко. Като локация на бъдещия суперсондаж избират Колския полуостров (част от Скандинавския полуостров). Причината – тук са най-древните скали. Точката на сондиране определят през 1966 г., след като американците обявяват края на своя проект “Мохоул”. Сондажът с държавен индекс СГ-3 е заложен почти на границата с Норвегия – в Печенгския район на Мурманска област, на 10 км от град Заполярний. Официалният старт на мегапроекта е през пролетта на 1970-а, в чест на 100-годишнината от рождението на “вожда на пролетарската революция” Владимир Ленин.

Отначало дълбаят със серийната сондажна установка “Уралмаш-4Е”. После разработват специалната установка “Уралмаш 15000”, която дава възможност за сондажи в рамките на 15 километра! На 6 юни 1979-а руснаците чупят поставения от американците рекорд за най-дълбок сондаж от 9 583 метра (сондаж “Берта-Роджърс”). Четири години по-късно вече са на дълбочина 12  066 метра. При изпълнението на третия етап от април 1981 г. до 1983 г. сондата е вече на над 12 000 метра под земята. С това е премината границата на най-ниската точка дори в Световния океан – Марианската падина с нейните 11 022 метра. През 1990 година стигат максимума – 12 262 м – и сондажните работи са прекратени. Оттогава суперпроектът минава през няколко етапа, включително и международен с включването в разработката на 10 държави. Докато през лятото на 2007 г. експертна комисия от представители на “Роснедра” и “Росимущество” взема решение за демонтиране на сондажа…

През 1990 г., когато сондажът стига своя предел, екипът взема решение в 12-километровата дупка да бъде спуснат микрофон.

„Като комунист, аз не вярвам в небето или Библията, но като учен, аз вече вярвам в ада. Няма нужда да казвам, че бяхме наистина шокирани от такова откритие. Ние спуснахме в кладенеца микрофон за запис на звук от движението на литосферни плочи. Но вместо движения на плочите чухме човешки гласове да крещят от болка. Отначало мислехме, че звукът е произведен от нашата собствена сондажна техника. Но след това, когато отново внимателно изследвахме оборудването, най-лошите ни подозрения бяха потвърдени. Викове, крясъци и писъци на хора. Те крещяха, плачеха и се чуваха стенанията на милиони хора.” – разказва ръководителят на проекта „Колски свръхдълбок сондаж“ Виктор Азаков, когато предава фонозаписа на съответните власти. След кончината на Азаков и разпадането на СССР неговият внук открива в къщата на дядо си копие от този феноменален запис и така “гласовете от ада” стават обществено известни.

Сондьори казват, че са почувствали ужас – сякаш от мината лъхнало нещо ужасно. Не се виждало с очи, но това било още по-страшно. Техните истории са отпечатани във финландски и шведски вестници – там се твърди, че „руснаците изпуснаха демоните от ада.“

Веднага след случая е спряно сондирането – обяснението било липсата на финансиране. Проекта се спира, независимо от факта, че много международни фондове са готови да инвестират в този уникален проект. Една от основните причини за запечатване на супер-дълбокия кладенец – е страх. Надничайки в неизвестното, СССР решава, че е по-добре да се спре сондирането.

В съветско време на Колския супер-дълбок кладенец работят 16 изследователски лаборатории, които са лично контролирани от министъра на Геологията на СССР. Сега проектът е замразен. Пробиването започва преди 26 години, и е сравнимо по сложност с полет в пространството. Нито една страна в света, с изключение на СССР, не е могла да пробие в трансцендентна дълбочина. Колската супер-дълбока дупка е започната през 1970 г. в чест на 100-годишнината от рождението на Ленин. 12-км дълбочина на кладенеца са постигнати през 1983 година. Но следващите 262 метра отнемат повече от 10 години. Сондата е изисквала техническо време за вадене и спускане при тази дълбочина, над 70 часа.

Академик Дейвид Хуберман, ръководител на сензационни проекти, по време на научен конгрес,  отговаря на въпроса за странните звуци в подземните слоеве. Той казва недвусмислено: „Техният произход все още е неясен…“.

Източник: trud.bg, rns.bg

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)