fbpx

Когато пеленачетата се къпеха във вино или как възпитаваха в Древна Спарта

Спартанското възпитание

Плутарх, Ликург, 16 и 17

Родителят не бил властен да разполага с възпитанието на своята  рожба, а я занасял в т. нар. лесха, място, където се намирали старшите  членове на съответната фила, които подлагали на преглед детето. Ако то се окажело добре сложено и здраво, те възлагали на баща му да го  отгледа, като при това му отделяли един от деветте хиляди дялове земя. Ако обаче детето било хилаво и уродливо, те го хвърляли в „Апотетите”  на планината Тайгет (така се наричала една местност, в която имало  много пропасти).

Според тях животът на новороденото бил еднакво безполезен както за самото него, така и за държавата, в случай че то било хилаво и слабо още при самото си раждане.

Ето защо жените, за да  изпитат здравето на новороденото, го окъпвали не във вода, а във вино. 

Казват, че епилептичните и въобще болезнените деца се вкочанясват от  силното вино, а здравите стават още по-здрави и силни от него.  Кърмачките, които се грижели за децата, извършвали своята работа с  умение. Те не повивали децата в пелени, а давали пълна свобода на  крайниците на тяхното тяло, както и на самото тяло, като ги приучвали  да не ядат много, да не бъдат капризни в яденето, да не се боят от  тъмнина и да не се плашат, когато остават сами, както и да не  капризничат и плачат. Ето защо даже и гърците извън Спарта поръчват за  своите деца спартански дойки. Разказва се, че дойката на атинянина  Алкивиад била спартанката Амикла. По думите на Платон впоследствие Перикъл назначил за негов възпитател роба Зопир, който по нищо не се  отличавал от другите роби, докато Ликург не възлагал възпитанието на  спартанските деца нито на купени, нито на наети срещу заплата  възпитатели. Също така той не позволявал на бащите да възпитават  синовете си така, както те намирали за необходимо. Спартанците събирали  всички деца, навършили седем години, заедно и ги разделяли на агели  [стада]. Те живеели и се хранели при еднакви условия и привиквали да  прекарват времето си заедно. За началник на агелата се назначавал онзи,  който се отличавал от другите със своята съобразителност и смелост във  военните упражнения. Останалите трябвало да го гледат и да вземат  пример от него, да се подчинят на нарежданията му и да понасят с  твърдост наказанията, които той им налагал, тъй като тази школа била  школа за безпрекословно послушание. Старците наблюдавали игрите на  децата и често пъти нарочно ги подбуждали към свади. Скарвали ги и по  този начин много добре изпитвали характера на всяко дете — дали то е  храбро и дали няма да побегне от бойното поле.

На четмо и писмо те се учели само с оглед на практическата полза от  това, а цялото им останало възпитание се свеждало до това да се  подчиняват безпрекословно, да бъдат издръжливи на усилия и да  побеждават в боя. Затова и с напредването на възрастта им тяхното  обучение ставало по-сурово. Стрижели им косата до кожа, привиквали ги  да ходят боси и да играят заедно, обикновено без дрехи. След като  навършвали дванадесет години, снемали им хитона и им давали по един  химатий всяка година. Кожата им била загоряла и груба. Те не правели  топли бани и никога не си мажели тялото и само няколко дни през  годината вземали заедно с другите участие в грижите за тялото си. Те  спели заедно по „или” [отделения] и по агели върху постели от тръстика,  която сами те събирали по бреговете на р. Еврота, като я кършели с ръце  без помощта на ножове. През зимата подлагали под тръстиковата постеля и  пласт от вълчи трън. От това растение слагали и в самата тръстикова  постеля, защото се смятало, че държи топло.

На тази възраст най-изтъкнатите и знатни младежи започват да се  сдобиват с т. нар. „любимци”. Старците им оказвали голямо внимание,  като ги навестявали твърде често в техните школи за гимнастически  упражнения и наблюдавали как се биели или как се надсмивали един  другиму. Понеже всички те се смятали за бащи, учители и наставници на  младите хора, вършели това съвсем не между другото. По този начин онзи  младеж, който се е провинил в нещо, не могъл да избегне нито мъмренето,  нито пък наказанието, защото не съществувало място, където да му се  удаде това. Освен това към младежите се числял още един възпитател от  средите на най-знатните и най-издигнатите, в нравствено отношение  граждани, т. нар. педоном, а самите те избирали по агели най-умните и  най-смелите за „ирени”.

Ирени се наричали онези, които вече втора  година били излезли от детската възраст, а мелирени се наричали  старшите измежду юношите. Такъв двадесетгодишен ирен командвал своите  подчинени във време на бой, а когато се намирали у дома си, ги  използвал като прислужници, когато обядвал.

На по-големите той нареждал  да му носят дърва, а на по-малките — зеленчуци. Те му донасяли всички  тези неща, като крадели; едни от тях шарели из градините, а други се  промъквали в сиситиите на възрастните мъже, като се стараели да  действат ловко и предпазливо. Ако обаче някой от тях бъдел заловен в  кражба, биели го безпощадно с бич като лош и неловък крадец. При удобен  случай те крадели ястия, като се учели да нападат спящите и немарливи  пазачи. Наказанията обаче за заловения в кражба били бой и принудително  гладуване. Храната на спартанците била твърде оскъдна, за да бъдат по  този начин принудени да се борят със собствени сили с лишенията и да  бъдат смели и ловки.

Източник: nauka.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)