fbpx

“Къде го оня лъжец Заимов, със зъби да го разкъсам!”

И след края на сражението, когато четата хукнала да търси вода, изгаряйки от жажда, хора от щаба (Обретенов, Апостолов, Димитрото и С. Пенев, но без Перо Македонеца) привикали Ботев на “съвещание”, скрити зад огромен четвъртит каменен блок. Пуква пушка и… Войводата пада ничком на земята!

Дълги години над Враца и цяла България витае един черен слух, че не турски куршум е убил Христо Ботев!

И в това, че почти винаги на 2 юни вали дъжд над Балкана, врачани виждат съдбовен знак – щом природата плаче за този велик българин, значи в кончината му е имало нещо грозно, подло, предателско.

Истината е приблизителна, но по-сложна и трудна за обяснение. Нови данни (особено от документалната книга на Ст. Влахов Мицов “Кой уби Ботев?”) потвърждават: Войводата и двестате му невинни юнаци са били предадени първо от Стоян Заимов, главен апостол на IV революционен окръг с център Враца, по-късно от военния ръководител на четата Войновски, а накрая от Н. Обретенов…

Главният апостол (оперативна фигура, камо ли революционер), вместо да свърши полезна работа за делото, засипвал с бедняшки писма останалите окръзи, като призовавал “немедленно на бунт, тъй като Враца е напълно готова и не може повече да се чака!”. А в същото време комитетът не бил решил проблема с оръжието. Така че, когато се чуло, че четата тръгва от Влашко, главният секретар Стефанаки Савов хуква към Оряхово да спре прехвърлянето й на родна земя, просто защото Враца не била готова.

Ето го първото предателство!

На дунавския бряг никой не посрещнал четата, нито се присъединил към нея. Изключение прави само един – козлодуйското даскалче Младен Павлов. На негово име в София е наречена късата уличка до Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев”, която опира в 12-о училище (бел. ред.). В Борован пък мъжете се били изпокрили в плевните, това крайно неприятно изненадало Ботев.

Въпреки всичко това войводата все се надявал комитите от Враца да го посрещнат и заедно да развеят знамето на бунта…

Войводата прозрял пълната си заблуда едва след като в драматичната битка на “Милин камък”, недалеч от Враца, момчетата му едно след друго загивали от куршумите на аскера и озверелия башибозук, а от Заимов ни вест, ни кост. Изпаднал в ярост, той привикал в скален заслон бившите апостоли Обретенов и Апостолов и изригнал:

“Где е народът? Где е Заимов, где е този лъжец, със зъби да го разкъсам! Онова, което съм мислил и работил цял живот, два дена бяха достатъчни да го опровергаят… Всичко е вече напусто! Изгоряха 200 души, историята никога няма да ни прости!… Махайте се от очите ми и вие, идиоти с идиоти. Помните ли как лъжехте във Влашко, че народът щял да ни посрещне? Ние не сме друго нищо за тоя народ сега освен разбойници!…”

Четникът Й. Кършовски пише в спомените си, че вбесен от коварството на Заимов, Ботев наредил на 18 май да се нападне Враца, дори да се подпали от четирите ѝ краища. Но на 3-4 километра от града ги причаква пратеник (Мито Х. Ангелакев, син на баба Йота, където се криел Заимов), който им обажда, че градът е “пълен с башибозук, има кланета” и т.н. И ако четата нападне, ще погине. Затова проводил уморените и обезверени четници в местността “Веслеца” да починат и да почакат да дойде “подкрепление”. А това било поредното предателство, врачанските лъжекомити вече били приготвили стоте жълтици за откуп на живота и имотите си от турците, а главният апостол Заимов “храбро” се преоблякъл в женски дрехи и търтил да се крие в лозята, където го и напипали две конни заптиета…

Дотук спира драмата и започва трагедията!

След като четата проумяла, че помощ от нийде не иде, закатерили Балкана. По пътя между Войводата и Войновски възникнал конфликт, Ботев настоявал там да се даде решителен бой на турския аскер, за да се вдигне духът на цяла България, докато военният ръководител държал спешно да се тръгне към Тракия, да не се дават излишни жертви, а “там” да се помогне на въстаналите “наши братя”. По-интелигентният и осведомен Ботев знаел, че “там” въстанието е потушено, и конфликтът между двамата преминал в пълен разрив!

И когато се завързало жестокото сражение на трите балкански върха, когато врагът напирал отвсякъде, а жегата и безводието мъчели четниците, 40 от тях, надъхани от Войновски… не взели участие в боя. Те седели настрана и гледали “сеир”.

Това ново предателство сринало Ботев “психически и физически”.

Както пише в спомените си Н. Кючуков:

“Войводата бе физически отпаднал. Краката му се бяха подули, тялото – изнемощяло. Той не беше привикнал на несгодите на хъшлашкия живот толкова време без сън, пресилено пътуване, глад, убиваше духом и тялом… Тъй че беше вече на конец. Нито ботуши, нито цървули, нито езди, ни пеш да продължаваме можеше…”.

Тъкмо тогава настъпва трагичната развръзка: за групичката около Войновски става “безпощадно ясно”, че Ботев им става пречка – нито можели да го вземат със себе си към Тракия, нито пък той искал, нямало как да се придвижи (освен на кон, а такъв нямало наоколо), нито пък можело да го зарежат жив на поляната, където турците ще го открият и ще му видят сметката (както и станало по-късно, макар вече мъртъв, когато го намерили под няколко пресноцъфнали клонки и се погаврили, както е присъщо на башибозук)…

Оставало само едно-единствено решение…

И след края на сражението, когато четата хукнала да търси вода, изгаряйки от жажда, хора от щаба (Обретенов, Апостолов, Димитрото и С. Пенев, но без Перо Македонеца) привикали Ботев на “съвещание”, скрити зад огромен четвъртит каменен блок. Пуква пушка и… Войводата пада ничком на земята!

И кой е дръпнал спусъка?

Всички следи, преки и косвени, водят към Обретенов. В по-сегашните си показания той все се обърква и дава противоречиви мнения: веднъж куршумът дошъл откъм “врага”, втори път “откъм четата”, а в интервю през 1939 г. вече твърди: “От где дойде куршумът, не мога да обясня…”.

И още: веднъж казва, че четниците били далеч от лобното място, а друг път: “дойдоха всички четници, целунаха за последен път своя скъп и незабравим водач”, е, кое е вярното?

Публична тайна е, че всички оцелели четници, както и хвърлените в затвора по-късно избягвали Обретенов, открито подозирайки го, че тъкмо той е “пушнал” Войводата!

Изводът е колкото неприятен, толкова и горчив: поради “революционна необходимост” Ботев е бил ликвидиран, тъй като физически не бил годен за нищо, а и пречел на замислите на лъжекомитите да офейкат от негостоприемния Балкан…

Георги Карданов

Източник: blitz.bg

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)