fbpx

През последните няколко седмици в Русия се случиха две странни неща.

Първото е, че руският президент Владимир Путин смени правителството. По време на своето изказване за състоянието на нацията миналата седмица той обяви промени в Конституцията на Русия, които биха могли да му помогнат да задържи властта и след 2024 г., когато настоящият му мандат приключва, пише Джордж Фридман в „Геополитикал фючърс”, предава vesti.bg.

Путин разтърси и руското командване на силите за сигурност преди около месец, и размести губернаторите в Русия като шахматни фигури. Подобни промени се случват в много правителства, но обикновено тези стъпки са ограничени до увеличаване на властта, без да създават усещане за неотложност.

Промените на Путин не бяха чак толкова радикални предвид обстоятелствата, но той излезе от обичайния си начин на поведение, за да направи така, че да изглеждат спешни и отстрани дългогодишни висши служители като Дмитрий Медведев, който сега ще бъде заместник-председател на Съвета за сигурност.

Второто нещо, което се случи, е с по-малко съдържание, но е много по-странно. Путин излезе с поредица от изявления, че Полша е дала начало на Втората световна война и че пактът между Хитлер и Сталин е предизвикан от предхождащите го британска и френска сделки с Германия.

На пръв поглед руският президент просто реши да припише на Полша, Франция и Великобритания отговорността за Втората световна война, като изчисти Русия от всякаква вина.

Само че зад тези действия на Путин както обикновено се крият по-дълбоки мотиви. От една страна той сочи, че либералните държави са започнали Втората световна война и следователно твърдението на западните демокрации за морално превъзходство е невярно.

Ключовият момент обаче е обвинението срещу Полша. Путин не очаква война срещу Франция или Германия, но се тревожи за Полша и това има общо с Беларус.

Нейното местоположение е ключово. Беларус граничи с Полша на изток, Украйна на юг, Русия на запад и балтийските държави на север.

Прибалтика е в НАТО, а Украйна, макар и по-малко, все още е враждебна към Русия. За Кремъл Беларус е ключов буфер срещу Запада и загубата ѝ би представлявала заплаха за руската национална сигурност.

Ако Беларус е в сътрудничество с Русия, западната защита на Полша, в която се намират американски войски, става много по-трудна. Но ако Беларус беше ориентирана към Запада и войските на НАТО бяха разположени там, защитата на Смоленск и дори Москва би била под въпрос. В Русия има инициатива за сътрудничество с Беларус, но през последните седмици беларуският президент Александър Лукашенко показва, че иска да се сближи със Запада.

Лукашенко се опитва да запази независимостта си, а Русия иска да сложи край на това. Полша пък не желае да вижда повече руски войски край източната си граница.

За Москва уреждането на въпроса с Беларус е жизненоважно. Западът не иска промяна на положението в региона, но Русия не вярва на това и твърди, че присъединяването на Прибалтика към НАТО вече е нарушение на установения ред.

Има значително напрежение между Полша и Русия по отношение на Беларус. Кремъл може да е готов дори на военни действия, за да запази влиянието си в региона.

Ако избухне конфликт, Русия би искала да обвини Варшава. Поставяйки въпроса как е започнала Втората световна война, Путин се опитва да промени възприятието за Полша от нация-жертва в исторически агресор.

В този смисъл преструктурирането на руското правителство е обяснимо. Разумно е да се запитаме дали опитите на Путин да предефинира историята и управлението не са проектирани като подготовка за война или за победа чрез сплашване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)