fbpx

Хората в Ухан са затворници в домовете си, а храната свършва

„Сякаш сме бежанци“. Жителите на град Ухан, откъдето тръгна новият коронавирус, и поради тази причина от месеци е откъснат от света, се борят за изхранването си. От една страна предлагането се е свило, а от друга – има ограничения за покупките и силно поскъпване на зеленчуците.

Го Цзин е млада жена на 29 години. Кварталът й бил поставен под карантина без предупреждение и тя е затворена у дома.

Свободата ѝ на движение постепенно е сведена до нула: първо, на 23 януари ѝ е забранено да напуска Ухан, откъснат от света с надеждата епидемията, избухнала в този град с население от 11 милиона души в централната част на Китай, да бъде овладяна.

След това жителите на Ухан получават правото да напускат жилищните си комплекси или блоковете само веднъж на три дни. А сега дори и тази свобода им е отнета: Го Цзин не може и носа си да покаже на улицата и зависи от доставките по домовете.

Разбира се така мога да живея още месец„, пояснява тя, имайки предвид запасите си от мариновани зеленчуци и яйца. Не всички обаче имат този шанс: за милиони хора, попаднали в капан в Ухан, забраната да напускат жилището си предизвиква болезнени практични въпроси.

Когато провизиите, които имаме, свършат, изобщо не знам откъде ще можем да пазаруваме„, с безпокойства казва Пан Хуншън, който живее със съпругата и двете им деца.
АФП се свърза по телефона и по електронната поща с жителите на този град, който вече месец е затворен. Някои общини и жилищни блокове правят поръчки на едро на супермаркети.

Само че нищо подобно не се случва в района на Пан: „На никого не му пука„, със съжаление посочва той пред АФП. „Малкият ни е на три години и дори млякото на прах ни свърши!„. Пан Хуншън не може да предаде лекарствата на родителите на съпругата му, които са на около 80 години и живеят в друг квартал. „Имам усещането, че сме бежанци“, коментира той с горчивина.

„Човек не може да избира“

Властите призовават за търпение: „Строгият контрол върху общностите малко нарушава живота на хората, но това е неизбежно“, само констатира пред медиите Цян Юанкун, заместник-секретар на Комунистическата партия в провинцията. Покупките на хранителни групи бележат скок до небето. Те се организират в импровизирани дискусионни общества в мобилния месинджър WeChat. Някои магазини продават големи кошници със свежи зеленчуци, при условие че поръчките са групирани за един и същ адрес. В квартала на Го Цзин може да се купят 6,5 килограма зеленчуци от пет вида, сред които има картофи и зеле, на твърде висока цена – 50 юана или 6,60 евро. „Не можете да избирате каквото обичате да ядете. Личните предпочитания вече не вървят„, въздъхва младата жена. Системата на групирани покупки подминава някои по-малки общности, защото супермаркетите изискват минимален брой поръчки. „Честно казано, иначе не би могло да се получи“, оправдава се Ян Нан, собственик на супермаркета Laocunzhang, който е въвел минимум от 30 групирани поръчки. „Имаме само четири коли“ и намален персонал. Друг супермаркет, с който АФП се свърза, изпълнява само 1000 поръчки на ден. „Много трудно стана да се наемат разносвачи„, казва Ван Сювън, служител в логистичния отдел на магазина, уточнявайки, че управата се въздържа да наема външни хора от страх да не допусне заразяване.

„Вече изгнили“ зеленчуци

Степента на ограниченията е различна в отделните квартали. Млада 24-годишна жена, пожелала анонимност, обяснява пред АФП, че живеещите в нейния блок могат да излизат по схемата един човек от домакинство и да плащат директно на доставчиците, за да им донесат хранителни продукти. В други райони имат забрана супермаркетите да продават директно на частни лица, а това принуждава хората да се групират по квартали или в организациите, които имат право да купуват на едро. Жилищният комплекс „Давид Дай“ в предградията на Ухан организира групирани поръчки при висока цена. „Действителността е страшна (…) Получаваш купчина вече изгнили домати и лук„, гневно казва баща на 49-годишна възраст. Според него една трета от доставяните храни са просто за изхвърляне. Семейството му е принудено да суши обелките от ряпа, за да ги добавя към ястията, които ще приготвя, разказва той. Най-лошото е несигурността, заключава Ма Чен, който е на около 30 години и живее сам. „Тъй като не зная кога ще мога да направя следващата поръчка и колко време ще траят ограниченията, изобщо не съм наясно какви количества храна да купя„. 

Източник: dariknews.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)