fbpx

Глупостта прави живота поносим

XXXI. Глупостта прави живота поносим

Погледне ли някой от небесата, както гледа Юпитер според поетите, той ще види с колко много нещастия е изпълнен човешкият живот: колко жалко и грозно е самото раждане, колко трудно е възпитанието, на колко много неправди е изложено детството, с колко много мъки е съпроводено юношеството, колко е тежка старостта, колко е сурова неизбежността на смъртта, колко много болести нападат човека, колко много нещастни случайности го заплашват, колко несгоди го връхлитат — няма нищо, което да не е напоено с жлъч! Да не припомням ония злини, които се причиняват на човека от човек! Бедност, затвор, безчестие, позор, измъчвания, засади, предателство, хули, съдебни спорове, измами… Но аз се опитвам да преброя морския пясък. Не е редно сега да говоря поради какви провинения хората са заслужили това или кой гневен бог ги е осъдил да се раждат за тия нещастия. Наистина всеки, който обмисля тия беди, едва ли ще осъди постъпката на милетските девици, макар тя да е достойна за жалост. Но какви хора най-често посягат на себе си поради пресита от живота? Нали тия, които са били най-близо до мъдростта? Като премълча за Диогеновци, Ксенократовци, Катоновци, Касиевци и Брутовци, ще припомня за Хирон, който предпочете да умре доброволно, макар че можеше да бъде безсмъртен. Мисля, че вие виждате сами какво ще се случи, ако всички люде са мъдри: отново ще станат необходими глината и грънчарят Прометей. Но аз ту с помощта на невежеството, ту с недомислие, понякога чрез забравяне на злините, друг път чрез надежда за щастие, често поръсвайки хората с медената сладост на удоволствията, така им се притичвам на помощ сред тия преголеми злини, че никой от тях не желае да се раздели с живота, преди да се е свършила нишката на парките и животът сам да ги е напуснал. Колкото по-малко причини има човек да смята за необходимо да живее, толкова повече му е приятно да живее, толкова по-малко се докосва от някаква пресита към живота. Мой дар е това, че вие навсякъде срещате старци с годините на Нестор, у които не е останал човешки образ, защото са пелтечещи, слабоумни, беззъби, побелели, плешиви, или още по-добре да ги опиша с думите на Аристофан: мръсни, изгърбени, жалки, набръчкани, плешиви, без нито един зъб и безумни, но толкова се наслаждават на живота и толкова се младеят, та един си боядисва белите коси, друг си прикрива плешивостта с къдрава перука, трети си служи със зъби, взети може би от някоя свиня, четвърти пък жално чезне по някакво момиче и в любовните си глупости надминава зеления още юноша. Някои вече миришат на пръст и с единия си крак са в гроба, но си взимат младичка и нежна съпруга, разбира се, без да има зестра, повече за ползуване от другите. Това се случва толкова често, че се смята дори за похвала.

Много по-интересно е, когато някой види баби, почти мъртви от дълбока старост, толкова заприличали на трупове, та изглеждат, че току-що са се върнали от оня свят, но винаги имат на устата си моя светлина, бесуват се като кучки и като козли се разпалват. Срещу голяма цена си наемат някой Фаон, постоянно си мажат лицето с червило, никога не се отделят от огледалото, скубят си космите между нозете, показват си повехналите и увиснали гърди, с дрезгав глас възбуждат заспалата си страст, пият, впускат се сред танците на момичетата и пишат любовни писъмца. Всички им се смеят, понеже тези им постъпки са от глупави по-глупави. А те самите харесват себе си, живеят с пълна радост, цели се къпят в мед и са щастливи по мое благоволение. Тия, на които всичко това изглежда смешно, нека си помислят дали е по-добре стариците да водят такъв медено-сладък живот благодарение на глупостта, или, както се казва, да си търсят дърво, за да се обесят? Що се отнася до позора, на който са изложени такива неща по общо мнение, то моите глупаци или изобщо не чувствуват това зло, или пък не му обръщат внимание, ако го чувствуват. Ако камък падне върху главата на човек, това наистина е беда, но срамът, безчестието, хулата и злословието носят вреда само когато се чувствуват. Щом няма чувствуване, то няма злини. Дори ако целият народ съска срещу тебе, какво ти пречи сам да си ръкопляскаш? За да стане обаче това, помага само Глупостта.

Дезидерий Еразъм Ротердамски, из „Възхвала на глупостта“, 1510


Оригинално заглавие: Μωρίας Εγκώμιον, 1510

Превод от латински: Александър Милев, 1968

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)