Тихомир ИЛЧЕВ

Опасно е да пишеш за неща, понятия и личности, които са ”свръх”, ”мета”, ”отвъд” общоприетите ни рамки и разбирания.

Можеш да си сигурен, че това, което ще кажеш е бледо, прозаично, недостатъчно, непълно…

И все пак, за тях трябва да се пише. За онези, които ”прескачат” разбиранията, на нашите си рамки.

Така както трябва да се пише и говори за свободата – най-великият дар на Твореца за човека. А онзи, който я проумява и разбира, като такава, без съмнение е свързан със Създателя. Такъв остава и йеродякон Игнатий до края на дните си.

Но как започва всичко?

Добре известно е, че още на 14 години Левски остава полусирак. Мит е, че семейството му е било бедно. Опирайки се на днешната терминология, те са спадали по-скоро към ”средната класа” (дядото на Левски, по майчина линия, Васил – на когото е кръстен и Апостолът, пък е бил златар), но в никакъв случай не са били перманентно бедни.

Трудностите дошли, когато, след дълго боледуване, умира бащата на Левски – Иван. През същата година умира и по-малката му сестра Марийка. Така Васил, Христо и Петър трябвало да се грижат за майка си Гина и сестра си Яна. Левски започва да учи абаджийство, но все пак грижите за семейството се стоварват върху крехките плещи на самотната му майка.

Тогава нищетата я смазва и още на следващата – 1952 г. тя го изпраща при своя брат –  архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, при когото бъдещият Апостол на българската свобода става послушник. Години по-късно порасналият вече Левски ”хвърлил” расото и се отдал на освобождаването на отечеството и народа си…

За пропагандната машина на дикататорските режими, съм писал в други мои статии, тук ще кажа само, че когато един репресивен политически апарат, който е обладал 101 % от механизмите на властта в една държава, реши да създаде, унищожи или подмени нещо, тoй неминуемо го прави. И щетите са с давност поне за десетилетия.

Такъв е резултът и с ”отмиването” на религиозния образ на Левски, по време на тоталитарния режим у нас. Заличаването на връзката между него и Църквата. Подмяната му с един разбунтувал се срещу Бога монах.

Както в много други случаи и тук комунистическите престъпници най-брутално и нагло фалшифицират историята или по-точно я нагласяват за собствените си пропагандни нужди, опитват се да се вмъкнат със своите тезиси и норми в нея и за по-голямо удобство я ”прекрояват” и нагласяват, според собствените си ”габарити”. И така един православен монах изведнъж ”решава” да ”хвърли” расото си…

Да ”хвърлиш” нещо означва, че го презираш, из-хвърляш го от живота, битието и мирогледа си. Това именно са целяли и богоненавистните номенклатурни ”историци”, когато по поръчка са ”ваяли” ”атеистичния” образ на Дякона, пробутвайки ни един (о)карикатурен Левски – не просто отказал се, а дори разбунтувал се срещу своя Отец. Което е нелепо…

Йеродякон Игнатий никога не е развалял монашеския си обет, не се е отричал от Бог и всъщност никога не е преставал да бъде монах и да Му служи.

Левски не ”(за)хвърля”, а ”сваля” расото си, за да продължи своя обет по един друг начин. Сменя монашеските одежди, с ”одеждите” на революцията.

И тук, за човек, четящ българската история, не би трябвало да има нищо извънредно, тъй като по онова време много други духовници са участвали в чети и са ходили въоръжени.

А какъв е обета на монаха и на всеки християнин? Да служи на Бога и на ближния, на ближните си. Най-важните Христови закони. И точно това всеотдайно прави и Апостолът през целия си живот, като винаги остава верен на православната си същност, която сам превръща в призвание.

В Устава на БРЦК той нарежда в ръководството на всеки революционен комитет да има свещеник. Новоприетите пък се заклеват ”пред Бога”, първо ”в Евангелието” и след това ”в честта си и в Отечеството”.

Не случайно едно от първите места, които Левски е посещавал във всеки град или село, е бил именно местният храм.

Излишно е да преповтаряме и известните свидетелства на негови съвременници и съратници за ”ангелогласния” Левски, който ”първом” е пеел на клира и е участвал в службата.

Едни от най-сигурните места, в които Апостола се е укривал са били църквите и манастирите. В Трявна, например и в двата действащи и до днес храма, е посочено, че в тях се е укривал Апостолът. И портретът му стои до иконите на светците.

Двамата му най-доверени съратници пък са били именно расоносци.

Монахът и изобретател отец Матей Преображенски – рененсансов ум за своето време, наричан от народа Миткалото – от ”миткам” (скитам), заради безкрайните му преходи из българските земи и отвъд тях.

Както и изключително ерудираният и образован духовник, революционер и общественник отец Кръстьо Никифоров, несправедлво очернен като ”предател” на Левски и митологизиран като такъв в народната памет (вероятно, поради липса на достатъчно информация по онова време) от ”сензационната” ”Епопея…” на патриарха на родното перо Иван Вазов. По-късно номенклатурните фалшификатори на история в НРБ, пък удобно ”подхващат” в атеистичната си борба с българската църква образа на ”предателя поп Кръстьо” и го ”размножават” във вече увреденото и отровено от тях съзнание на българина.

Иван Вазов обаче, като най-влиятелният български поет от онова време, има и друг ”грях” към изкривения образ на Апостола във въпросната първа ода от ”Епопеята”, посветена на него. В нея лирическият герой Левски ни заявява още в първия стих: ”Манастирът тесен за мойта душа е”.

Но манастирът няма как да е бил ”тесен” за ”душата” на един монах, който се връща в него отново и отново. Защото Левски остава монах до края на земния си път. Впрочем, едно от ярките доказателства за това, което незнайно защо се възриема за ”лековато” и ”жълто” и поради това е натикано в килера на табутата – а за истината ”табута” няма (особено при личности от величината на Левски) е, че историческата наука не е регистрирала интимни отношения на Левски с жена, което при млад, популярен, влиятелен и безспорно желан мъж като него буди недоумение. Няма нищо странно обаче за един монах, чийто обет към Бога никога не е бил ”прекъсван” или ”развалян” и който продължава да му служи, полагайки живота си за благото на своите ближни. 

* * *

Преди около три години бях в Ловеч и реших да посетя автентичния комлекс “Вароша”, където времето е застинало от векове. Там се намира и храм “Успение Богородично”, в който е служил отец Кръстьо Никифоров, а в непосредственна близост е и Музей ”Васил Левски”. В него няма да откриете много вещи на Апостола, но пък можете да се ”насладите” на негова восъчна фигура, която няма много общо с образа му (поне спрямо запазените до днес негови фотоси). Драмата обаче се разиграва под въпросната восъчната ”скулптура”, където ставате неволна публика на бутафорна сценка (или по-точно скеч) с участието на кама и… пластмасов револвер (естествено, поставени върху Библия).

Питах се, какво ли ще научат за националния ни георй немско-говорящата двойка, която беше до мен…

Естествено, преди да изляза отбелязах неприятните си наблюдения в книгата за впечатления. Не че вярвам да съм съживил емоция у някой от служителите (въпреки че ще съм искренно щастлив, ако бутафорията вече е поправена), но реакцията към пошлостта, фалша и незнанието е задължителна за всеки християнин.

Та, ето такова е наследството на тоталитарните, репресивни режими, за чиято давност говорех по-горе в текста.

Всъщност, това е и причината за този текст. Защото злото не се интересува от истината. За него по-важното е коя ”истина” ще остане в главите на поколенията.

Но, говорейки за вярата на Апостола нека накрая дадем думата и на самия него.

Преди Левски да бъде обесен, на днешната дата, преди 147 години – той бил изповядан и причастен (съвсем по християснки) от свещеник Тодор Митов, който, в последствие споделил, че изповедта ”била много кратка” – ”Отче, помоли се за грешния дякон Игнатий.” Тук за грамотния християнин Левски казва всичко, защото съзнанието за (изначална) ”греховност”, може да съществува само в един искрено вярващ православен.

Накрая Левски добавил: “Отче, не забравяй да ме поменуваш в молитвите си като Дякон Игнатий.”

Автор: Тихомир ИЛЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)