fbpx

Да прощаваме от все сърце

Автори: Невена Пекова Свещеник Илия Симеонов

В единадесета неделя след Петдесетница, Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа.

Братя и сестри, 

Авва Исайя казва: „Където няма прощение, там няма Бог“.

В днешния евангелски откъс още веднъж се подчертава Божията благотворителност и нашата злопаметност. Бог винаги прощава, хората обаче… се затрудняват.

В личните отношения между съвременните хора духът на прошка и прощение е крайно занемарен. Подклаждани по най-различни начини човешкото самолюбие и гордост не допускат дара на прощението. От това страдаме, страда и живота ни. Ето Евангелието, което ни предлага един нов живот, живот изпълнен с прошка, любов и братолюбие. Живот, в който отношенията на хората трябва да се съизмерват с отношенията на Твореца към отделния човек. Ако в много от случаите очакваме от Бога толкова много, не е ли нормално да допуснем, че и другите могат да очакват нещо от нас?

Молим за здраве, молим за успех, молим също и за снизхождение и прошка. Казваме „Боже бъди милостив към мене грешния“, а сами не сме милостиви към всички онези, които са ни наскърбили, които са сторили нещо, което ни е наскърбило, наранило. Искаме прошка ала сами не прощаваме. Искаме да получим без да дадем нищо от себе си, без и малко да се пожертваме. 


И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“, се казва в най-великата молитва – Господнята. Както и ние прощаваме, така ни прости, Боже. Ако прощавам малко и Ти ми прости колкото трябва, ако изобщо не прощавам, не заслужавам Твоята прошка. Ако ли пък прощавам колкото мога, то тогава аз наистина се надявам на Твоето милосърдие и щедрост.

Нека винаги да прощаваме, да помним, че само прошката ще ни доведе до спасението, защото „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“ (Мат. 6:14). Амин.

В рубриката „Съвременна Библия“ – започват преговори за коалиции и бъдещи политически проекти. Чакат ни нови избори. Конституцията гласи: „Цялата държавна власт произтича от народа“.  Народът избира! Народът управлява! Народът си пати! Секуларната държава изключва по подразбиране Бога от управлението. Какви са последствията? Власт има, но правда и любов във властта – няма! Причината за този скръбен социален феномен е, че правдата и любовта произтичат от Бога, а не от народа. Явно и Бог трябва да има Своето място в нашите избори.

Източник: bnr.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)