fbpx

12-ият час

Най-често ядрените и термоядрени оръжия излизат “на сцената”, когато се заговори за американската ПРО, опитваща се да оплете като в паяжина Русия. Нестихващата вековна страст, с която Западът винаги се е опитвал да разруши или поне да отслаби и дестабилизира православна Русия е съвсем логична, тъй като и днес заедно с Китай те са единствените крепостни стени, естествените прегради пред сатанинската инвазия на западния либерален екстремизъм.

Тихомир ИЛЧЕВ

Учените-”архитекти” на атомния век създадоха през 1947 г. „Чacoвник нa Cтрaшния cъд”, кoйтo дeмoнcтрирa кoлкo e близo чoвeчecтвoтo дo „ядрeния aпoкaлипcиc”.

В момента часовникът показва 100 секунди до полунощ.

Все по-бързо стрелките на Историята се приближават към дванадесетия час.

Влизането на ексцентричния бизнесмен Доналд Тръмп в Белия дом преди 4 години, желанието му за диалог с ”вечния враг” на Запада – Русия и “пробиването” на системата срещнаха своя логичен отпор в пролиберално-”фашистките” правителства на планетата.

Днес Тръмп е изолиран (казват, целта е – до живот) от политиката с редица специално измислени, ограничаващи го рестрикции, а новият главен георой на геополитическата сцена е фасадната кукла на статуквото (с отдавна морално изтекъл срок на годност) Джоузеф Байдън. Обгрижван от дългата сянка на своята вицепрезидентка Камала Харис – флагман на “безпардонното” ляво в САЩ – “Сънливият Джо” отново завъртя “руската рулетка” на старите вражди и противоречия, грижливо опитомявани от Доналд Тръмп – единственият американски президент от десетилетия, който не започна нито една война.

Това чертае грандиозен военен конфликт, в който ще бъдат въвлечени огромна част от икономически “агресивните” региони на планетата.

Извечното напрежение между араби и евреи отново ще бъде подклаждано, неуредиците и ниският стандарт на живот на Балканите, в Близкия Изток, Африка и Латинска Америка ще се задълбочават, угрозата от ислямисткия екстремизъм, разпадът на европейските/християнски ценности, разрушаването на семейството… са само мъртви вълнения в цунамито на глобализма…Тези сътресения в живота на ежедневно трудещите се, за своя хляб, маси ще водят до граждански протести, които на места ще бъдат смазвани със сила от управляващите.

А, когато агресията излее извън пределите на държавата, това ще наложи използването на все по-мощни оръжия.

Пулсиращата инертност на подобни процеси с положителна вероятност би била увенчана от използването на ядрен боен арсенал.
Огнищата за “отключване” на подобен сценарий съвсем не липсват в днешния свят.

Най-често ядрените и термоядрени оръжия излизат “на сцената”, когато се заговори за американската ПРО, опитваща се да оплете като в паяжина Русия. Нестихващата вековна страст, с която Западът винаги се е опитвал да разруши или поне да отслаби и дестабилизира православна Русия е съвсем логична, тъй като и днес заедно с Китай те са единствените крепостни стени, естествените прегради пред сатанинската инвазия на западния либерален екстремизъм.

Затова “независимите” западни медии рисуват портретите на Путин с минорни краски, за да може, когато настъпи моментът, да бъде оправдан именно един такъв акт на открита агресия срещу “злодея в Кремъл” (който е злодей не поради друго, а поради щото си е позволил наглостта – о, ужас! – да не пее в синхрон с хора на мухлясалите еврочиновници).

Точно както се случи със Саддам Хюсеин и несъществуващите оръжия за масово поразяване в Ирак, независимо, че именно правителството на САЩ благосклонно помагаше на същия този “шумерски злодей” с доставки на високотехнологично оръжие по време на ирано-иракската война (1980-1988).

Страната на аятоласите пък им беше неудобна, защото народът на Иран изгони подкрепяния от САЩ Мохамед Реза Пахлави и развали хегемонията на марионетното про-американско правителство на шаха.

Затова днес, в свръхтехнологичния 21 век, се подготвят войници роботи, които безмилостно да убиват, но да не могат да провокират ответен ядрен отговор.

Дотогава, единственият начин Западът да наложи не християнските ценности, заложени в Конституцията на ЕС, а “морала” на субпродукта (със съмнително качество), наречен поп-култура, е немислимо да бъде пътят на физическото противопоставяне, тъй като нуклеарната мощ на Руската Федерация надвишава в пъти тази на всяка една европейска държава и е достатъчна да изпепели целия континент Европа за часове.

Затова единственият изход е култът към Мамона.

“Когато не можеш да ги владееш физически, завладей парите им”.

Неслучайно петролът се търгува предимно в щатски долари. Не беше случаен и сривът в цената на “черното злато” преди около година.

Тази сметка обаче бе предначертана криво от високомодерните юпита, които забъркват сочни стратегии в постните си души, чиито извори се вливат в нищото, откъдето и извират.

Не бива да забравяме и споменатия вече Иран, който е обиден, най-вече от политиката на САЩ и не би се отказал да инвестира в ядрената си програма, независимо колко негови знакови генерали и учени ще бъдат елиминирани и независимо, че САЩ заявиха пред Съвета за сигурност на ООН, че оттеглят искането на правителството на Доналд Тръмп за въвеждане на санкции срещу Иран от страна на световната организация.

Не трябва да забравяме и за смъртно ранената, но жива и жадна за рестарт, Сирия – модерна и светска държава, населявана от най-древните християнски общини на планетата – в която се пресичат най-категоричните геополитически интереси.

Нека не бъдем наивни, след 2020 г. – след КОВИД-истерията, карантината на цели държави и налагането на социална изолация в цели континенти като “новото нормално”, след “Black Lives Matter”, след първият и единствен мандат на Тръмп и след неговата съмнителна загуба в борбата му за втори (което задълбочи пропастта и разделението в американското общество), след превръщането на Китай в икономическа алтернатива на десетилетната американска хегемония и заявката ѝ за първа икономическа сила на планетата (и тук не говорим за волна тайфа неграмотни каубои, самонарекли се държава преди по-малко от 3 века, а за Поднебесната империя на 5 000 г. с ясни и дългосрочни стратегии за бъдещето) – животът на земята вече не е същият, старото (донякъде, за добро) никога няма да се върне.

Но ще успее ли човечеството, ситуирано в оруелово-“новмодерения”-хаос с неговия “новговор” и “новонормалност” от ограничения и правила, да спре навреме Часовника на Страшния съд и да изпревари дванадесетия час на Апокалипсиса (което, в буквален превод от гръцки, означава просто “разкриване”/”откровение”)?

Автор: Тихомир ИЛЧЕВ

error

Enjoy this blog? Please spread the word :)