fbpx

На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен българският министър-председател Александър Стамболийски подписва най-позорният и несправедлив диктат в историята на световната дипмломация, който нечий перверзен ум може да съчини. Той е сключен между България и страните от Антантата – САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония, като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралство на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия.

С него се слага край на участието на нашата страна в Първата световна война.

Ньойският диктат е ратифициран (влиза в сила) на 9 август 1920 г. и засяга голяма част от териториите на България.

Страната ни е длъжна да предостави на Сърбия земите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Гръцкото правителство има претенции за Беломорска Тракия, а Южна Добруджа попада под румънско владение.

България няма право да притежава модерна военна техника. Страната ни получава забрана да поддържа флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена за неопределен период от време. Армията ни не трябва да надхвърля 33 000 души, като в това число влизат полицейските сили.

България се задължава да изплати репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка!

В пъкленото си желание да унижат Царство България ни налагат да „компенсираме“ съседните страни и с… добитък.

Гърците заграбват от нас „жизнено необходимите“ им 15 бика, 1500 млечни крави, 2250 коня, 450 мулета, 1800 вола и 6000 овце.

Румънците заграбват от нас „жизнено необходимите“ им 60 бика, 6000 млечни крави, 5250 коня, 1050 мулета, 3400 вола и 15 000 овце.

Сърбите заграбват от нас „жизнено необходимите“ им 50 бика, 6000 млечни крави, 5000 коня, 1000 мулета, 4000 вола и 12 000 овце.

Разбира се, тази перверзия се отразява не на българското правителство, а на обикновените хора, които и без това вече изнемогвали, изтощени от войната.

Унизителното отношение към България шокира дори САЩ, които искат смекчаване на условията, но „бастионите на демокрацията“ Франция и Великобритания (които дори не са ни съседни държави) остават непреклонни.

В деня на подписването на Ньойския диктат в църквата „Света Неделя“ в София е отслужена панихида за загиналите през Първата световна война. Възниква спонтанна идея и над 2000 души се отправят към дома на народния поет Иван Вазов, под звуците на военната духова музика, която свири „Съюзници-разбойници“ (заглавието е показателно).

Огромно множество с черни хоругви и плакати организира траурно шествие, начело с професори от Софийския университет, интелектуалци, духовници от Светия Синод.

Когато стигнали до „Раковска”, покрусените българи погледнали към балкона на Вазовата къща (която днес е музей и препоръчвам на всеки българин да я посети) и заскандирали неговото име. В този момент той се намирал със своя приятел, проф. Иван Шишманов в отсрещния „Юнион клуб”. Когато чул множеството, Вазов се появил на ъгловия прозорец и с мъка произнесъл:

„Благодаря ви, добри българи, за овацията, която ми правите!

С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние. Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България!

Не се отчайвайте! Жив е българският бог!“

Опитал се да каже още нещо, но сълзи задавили гърлото му и той заридал, а множеството заплакало с него. После коленичили на улицата и запяли: „Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба…”.

Тихомир Илчев, Facebook

English Руский
error

Enjoy this blog? Please spread the word :)